Прес съобщение на ДСБ в област Добрич по повод незаконни сделки и строителство на имот - държавна собственост

ПП „Демократи за силна България“ - област Добрич предоставяме на вниманието Ви данни за поредица от незаконни сделки и последващо незаконно строителство в имот – изключителна държавна собственост на брега на морето в гр. Балчик – имот идентификатор № 02508.87.115. Незаконното строителство се извършва върху 11 442 кв.м. от терен с обща площ от 14.001кв.м., разположен на 15 метра от морето, в зоната между Двата петела и Тихия кът.

До 1994г., теренът е плаж, а първото застрояване е извършено през 1994г. от фирма „Леков“ ООД. Теренът е част от крайбрежната плажна ивица, като по смисъла на чл. 18 ал.1 от Конституцията е изключителна държавна собственост. Намира се на алея Дамба „Албена-Балчик“, която представлява брегоукрепително съоръжение, построено с публични средства от ЕС и държавния бюджет.

Кратката история на извършените груби закононарушения:

С Акт 2414 от 04.12.2002г., Областен управител Иван Иванов актува противозаконно 14 001кв.м. крайбрежна ивица като частна (а не изключителна, т.е. публична) държавна собственост.

С договор от 09.09.2005г., Областен управител Динчер Хаджиев учредява право на строеж върху 11 442 кв.м. Право на строеж на „Зърнени храни България“ ЕАД /дружество, свързано със структурите на групировката ТИМ/.

С договор № 335 от 09.01.2007г., същият областен управител заменя тези 11 442 кв.м. за 180 (!) кв.м. в град Добрич, ж.к. Русия., Така, срещу по-малко от 200 кв.м., групировката придобива титул за собственост върху над 11 декара изключителна държавна собственост.

С договор от 28.02.2012г., „Зърнени храни България“ ЕАД продава на „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ /също дружество на ТИМ/ същищ терен от 11 442 кв.м., вече за 2 738 222 лв. Учредено е право на строеж за апартаментен хотел върху самата дамба, т.е. върху плажна ивица и брегоукрепително съоръжение.

Обръщаме Ви внимание, че множество такива сделки, извършени при управлението на Тройната коалиция, са ревизирани по съдебен ред и Държавата е спечелила вече осем дела за имоти върху Дамбата, по три от тях решенията са вече в сила. В този случай, обаче, както МРРБ, така и Областният управител от ПП ГЕРБ – г-н Желязко Желязков не са предприели никакви действия.

Ние от ПП „Демократи за силна България“ изразяваме безкпокойството си, че при управлението на ГЕРБ има недосегаеми икономически субекти, чиито интереси стоят над законите на Държавата. Призоваваме областния управител на област Добрич, МРРБ и всички компетентни органи (в т.ч. РДНСК и община Балчик) незабавно да предприемат мерки за защита на публичния интерес:

• Завеждане на дело за обявяване на нищожни на разпоредителните сделки с крайбрежната плажна ивица и дамбата;
• Спиране на незаконното строителство;
• Предоставяне на всички материали на Окръжна прокуратура-Добрич за произнасяне по извършените нарушения и констатиране на евентуални длъжностни престъпления.

От своя страна, ние от ДСБ ще използваме всички законови средства и влиянието на независимите български медии, за да спрем беззаконието и да защитим обществения интерес. Разполагаме с пълна документация и задълбочен правен анализ на случая.

Няма да допуснем отделни бизнес субекти, в съдружие със слабата и корумпирана държавна власт, да стоят над закона и над честната конкуренция, защото това руши основите на обществото ни.   

Кандидатите

В неделя ще се проведат предварителните избори за кандидат на Синята коалиция за президент и за столичен кмет. Право да гласуват имат всички пълнолетни български граждани. И ако активните партийни членове на СДС и ДСБ отдавна са направили избора си, то симпатизантите на коалицията, нейните избиратели, а и други хора с демократични убеждения най-вероятно не са решили дали да участват, нито за кого да гласуват. А от това решение зависи много – не толкова за съдбата на отделните десни партии, а за политическото бъдеще на реформаторската десница.

Кои кандидати ще надделеят не е без значение – резултатът ще бъде определящ за модела на развитие на коалицията и за политическото представителство вдясно (което има голямо значение за всеки демократ). Изборът е решение между различни алтернативи и добрият тон в политиката съвсем не означава да премълчаваме разликите.

А разликите между кандидатите на ДСБ и на СДС са много съществени, и това съвсем не се отнася до личните им качества, а до политическите избори, които олицетворяват. Тези разлики са особено съществени за бъдещето на дясната алтернатива в България, по три основни направления:

На първо място – бъдещето на Синята коалиция. Светослав Малинов и Прошко Прошков са хора, които не просто са доказали своята съпричастност към десния съюз – те са се борили за него вътре в ДСБ, утвърждавали са го като коалиционни кандидати, постигнали са изборни успехи за него. Убеждавали са скептици като мен в нуждата от стабилни съюзни отношения между ДСБ и СДС. За съжаление, това не може да се каже за опонентите им. Те представляват хора, структури и настроения в партията си, които не са преодолели предубежденията си към коалицията. Г-н Кисьов, при безспорните си качества и достойнства, носи лична отговорност за факта, че в СОС десните съветници не са в обща група. Г-н Христов се кандидатира за председател на СДС като представител на организациите, които гласуваха против коалиционно споразумение. И до днес тези лидери и организации стоят в основата на кампанията му.

На второ място – отношението към миналото на десницата. Светослав Малинов и Прошко Прошков доказват, че са действително ново политическо поколение – не като възраст, а като лична политическа биография, позиции и послания. Те могат да убедят демократите, че десницата е извървяла своя път към тях. А идеите за повторно обединение на всички отцепени групи и лидери, зад които няма доверие и избиратели, е пагубна за реформаторите в България. Търсенето на подкрепа от лица като Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев и Праматарски е по същество отхвърляне на подкрепата на хилядите граждани, които бяха отблъснати от политическите им действия.

И най-сетне – отношението към ГЕРБ. Дадохме на Борисов достатъчно доверие и достатъчно аргументирано оттеглихме подкрепата си за неговото управление. Повторното търсене на тази подкрепа с надежда за „някое рамо“ в предварителните избори е обидно за нас самите. Но то е и политически неразумно – това „рамо“ ние наесен няма да го получим, напротив. Ще получим политически атаки, медийна изолация, полицейски и административен натиск. Ако не тръгнем смело днес, ще берем плодовете на страха си през Октомври.

В заключение – независимо от резултатите в неделя, Синя коалиция ще има. Но дали тя ще печели доверие като единна, силна и модерна опозиция, като реален конкурент на ГЕРБ, зависи от нашето участие и от нашия глас.

(вестник "Седем", 08 юни 2011г.)

верността към десните избиратели и политическата идентичност на ДСБ изискват промяна в политиката

През последните две седмици наблюдаваме поредния смешен плач на управляващите, които показват незавидна способност да преминават от мъжкарски пози към жално хленчене при всеки сблъсък с трудната стопанска действителност в България. Малко е да се каже, че лидерите на ГЕРБ (и двамата) реагират твърде пресилено на доста умерената критика на ДСБ към политиката в икономическата и финансова сфера.

От друга страна, те не оценяват очевидния факт, че подкрепата в сферата на правосъдието и вътрешната сигурност, която ДСБ дава почти безусловно, е доверие в аванс. Тази подкрепа върви по ръба на програмата на Синята коалиция и отвъд ръба на търпението на част от най-последователните ѝ привърженици. Показателен пример е гласуването на промените в НПК и последвалото вето на президента. При това гласуване народните представители от ДСБ показаха неоправдано доверие към МВР и Прокуратурата, като поеха и върху себе си гаранцията, че новите правомощия при събирането на доказателства няма да бъдат използвани неправомерно за политически и икономически натиск. Доколкото правоохранителните структури в държавата ни са нереформирани, а и личният състав е твърде слабо променен, подобна гаранция има огромна политическа цена.

Равносметката е – умерена критика в стопанската политика, подкрепа в аванс в политиката по вътрешна сигурност. На фона на слабото и объркано управление, това е повече, отколкото от ГЕРБ биха могли да очакват. Те обаче реагират враждебно, с неприкрити и безпочвени обвинения и завоалирани заплахи, като поддържат две пагубни за собственото им управление тези – че кабинет на малцинството е най-добрата формула за правителство и че борбата с престъпността ще доведе бързо до съживяване на икономиката. Потвърждават отказа от реформи, за който ги критикуваме и дават сигнали, че са готови да злоупотребят с доверието в сферата на сигурността. Очевидно с това поведение правителството на ГЕРБ е на път да лиши Синята коалиция от възможността да се разграничи от управлението. Просто самият кабинет се разграничава от позициите и убежденията на реформистки настроените избиратели в България... Преди близо две години, през есента на 2008 година, бях един от най-изявените критици на политиката на сближаване с ГЕРБ в т.нар. 'формат ЕНП'. Тази ми позиция не се е променила, затова ще си позволя да напомня и аргументите за нея:

„... И тъй, по първата (по време) задача – отстраняването на тройната коалиция – ГЕРБ е неизбежен участник и (макар несигурен) съюзник. Но по първата (по значение) цел – промяната на модела на управление – Бойко Борисов е повече от съмнителен приятел...“ Като основна цел пред нас посочих: „ ...ДСБ да съхрани идентичността си на реформистка партия и да не допусне компромис с позициите си срещу политическото статукво.“

Факт е, че десните и реформистки настроени избиратели признаха ГЕРБ за алтернатива на БСП и ДПС. По тази причина, подкрепата за кабинета на Бойко Борисов, с всичките му изначални кусури, беше задължителна, за да останем верни на избирателите си. Факт е обаче, че днес управляващите се оттеглят от реформистките си позиции по няколко основни показателя:

• приравняват реформаторското управление на ОДС с предишните и последващи мафиотизирани кабинети;
• отказват се от реформи в публичната сфера;
• заместват необходимите стопански реформи с показна и популистка реторика и
• прехвърлят цялата тежест на собствената си неподготвеност за управлението върху малкия и среден бизнес.

В тези обстоятелства, верността към десните избиратели и политическата идентичност на ДСБ изискват промяна в политиката.

Съюзници и врагове

Безспорно, последните десетина дена изминаха под знака на две събития, които разбуниха обществото: Мерзавското поведение на държавния глава (с извинение) Георги Първанов в измисления му конфликт с финансовия министър и едно указание от страничка и половина на началника на НАП, публикувано под номер 24-00-07/25.02.2010г.

На пръв поглед, двете събития нямат нищо общо помежду си: първото е предварително нагласена медийна бомба без никакво същинско политическо съдържание, а второто – наглед безобидна хартийка от необятния „документооборот“ на администрацията. Първото е популистки политически манифест на агент „Гоце“, насочен към запленените от телевизора си обществени групи, влиянието сред които президентът предстои да си оспорва с премиера „Бате“ Бойко Борисов. Второто е дискретен, да не кажем потаен опит за изстискване на няколко десетки милиона лева от дребния бизнес, насочен към над сто хиляди собственици на малки фирми, които едва оцеляват на отеснелия пазар и за съжаление съвсем нямат време и нерви да следят изцепките на хората, от които зависи в немалка степен съдбата им.

В този текст ще се опитам да обясня общото между двете събития – защото то не е малко и съвсем не е маловажно.

1. Това, че Георги Първанов се държи като дребен мерзавец, не е новина и не заслужава коментар. Това ни е добре известно. Не са новина и опитите му да се изживява като президент от Средноазиатска република, извикал министър за строго мъмрене. Заслужава коментар обаче поведението на министър Дянков, който се обяснява на президента като прегрешил отговорник по културно-масовата дейност пред дружинната ръководителка. Заслужава коментар и поведението на премиера „Бате“ Бойко Борисов, който изпрати основния си министър и вицепремиер на това ченгесарско заколение. Заслужава коментар и реакцията на премиера, който заяви, че президентът му „забил нож в гърба“. И коментарът на всичко това е прост – Борисов и ГЕРБ не знаят кои са им съюзниците и кои – враговете. Защото „нож в гърба“ забива само съюзник... Защото премиерът, замаян от флиртовете си с агент „Гоце“ през последните седмици, май забрави с кого си има работа. Е, бързо му припомниха. Ако управляващата партия и правителството имат и най-скромните амбиции да правят реформи (а те изглежда имат, макар именно най-скромните), те трябва да са наясно, че в лицето на държавния глава могат да имат само най-върл противник, нещо повече – лидер и политически представител на най-върлите си противници.

2. Това, че група чиновници в НАП са измислили нов начин да смъкнат пари от гърба на дребния бизнес не е новина и не заслужава коментар. Това им е работата. За това им плащат. Решили да приравнят бояджията – управител на еднолично ООД с изпълнителния директор на „Главболгарстрой“ по осигурителни вноски. Както в началото на годината приравниха обущаря с директор на фабрика за обувки. На чиновниците не им е работа да предвидят последиците от подобни безумия – фалит на десетки хиляди дребни фирми, занаятчийски предприятия и миграция на стотици хиляди предприемачи и семействата им в сивата икономика. Това не е работа на чиновниците. Това е политически въпрос, и именно политиката на ГЕРБ заслужава коментар. И коментарът е прост и ясен – Борисов и ГЕРБ не знаят кои са им приятелите и кои – противниците. Сигурно 90% от дребните предприемачи и занаятчии гласуваха на 5 юли за партиите от десницата и центъра, огромното мнозинство от тях – именно за ГЕРБ. Или по-точно – за „Бате“ Бойко Борисов. Гласуваха за стопанска свобода, конкуренция и правова държава. За правото да хранят семействата си с честен и упорит труд. Именно тези хора дават шанс на българското стопанство да се пребори с наследената от предходните две управления структурна криза, именно те могат да осигурят алтернативна заетост и да компенсират поне частично дефицита в бюджета и в осигурителните системи.

Управляващите все още имат време да дадат всекиму заслуженото. На предприемачите – поносими и насърчаващи условия за правене на бизнес. А на държавния глава – процедура по импийчмънт... Остава да видим имат ли и воля.

(вестник "Седем", 10 март 2010г.)

Морковът и тоягата

">

През 1894г., след оставката на „тиранина“ Стамболов, на власт идва правителството на умерения, разумен и консервативен държавник Константин Стоилов. Първата му работа е ... да остави своя съратник в опозиция Петко Каравелов да полежи в Черната джамия поне до следващите избори.

Подобни примери на елегантна разправа между съюзници изобилстват в цялата нова българска история. Днешното поведение на премиера Борисов към „сестринските“ партии от ЕНП без съмнение е класически пример за елегантен, но и съвсем безскрупулен и хладнокръвен опит за отстраняване на досадни съюзници от пейзажа.

Без съмнение, играта на моркова и тоягата ще продължи, от ГЕРБ ще се появяват нови „добри“ и „лоши“ (в кавички) ченгета (без кавички) в отношенията със „сестринските“ партии, а натискът за разцепление между партиите в Синята коалиция и вътре в СДС ще става все по-силен. Това са фактите, и ако не ги погледнем в очите, нищо добро не ни чака.

За да избегнем ударите, е нужно да изградим стратегия за присъствие в целия четиригодишен мандат на 41-вото НС, която стратегия да отхвърля всеки намек, че партиите ни са излишни в Парламента, от тях нищо не зависи и са част от голямото послушно мнозинство, в което Бойко Борисов е приютил две трети от народните представители.

Да спрем продължаващото обезличаване на партиите-наследници на управлението на ОДС, което започна с признанието, че ГЕРБ, ДСБ и СДС могат да бъдат една обща алтернатива, продължи с потискането на отличаващите ни елементи в политическите програми и се задълбочи с натрапчивото повтаряне, че при всяко положение ще има коалиция между ГЕРБ и сините. По този начин обезсмислихме решението да се гласува за Синята коалиция вместо за ГЕРБ и смело насочихме всички колебаещи се и не малка част от нашите избиратели към бюлетината на Големия брат в българското ЕНП-семейство.

Възможността за утвърждаване на мястото на сините в 41-ия Парламент се крие в историята и традицията - Синята коалиция обединява партиите и политиците, които през целия преход единствени показаха смелостта да проведат радикални реформи, дори и срещу преобладаващото обществено мнение. Нека да припомним само малка част от смелите ходове на управлението на ОДС:

То премахна смъртното наказание, възстанови диалога с Република Македония отвъд махленските спорове, предостави въздушно пространство за атаки срещу „братска православна“ Сърбия на Слободан Милошевич, подписа и ратифицира Конвенцията за правата на малцинствата, въведе новини на турски език в националната телевизия, възприе Европейските норми за опазване на околната среда в допотопната ни промишленост, обяви енергийната ефективност за приоритет и престана да гледа на ядрената енергетика като на свещена крава, започна съкращенията и професионализацията на българската армия.

Нито една от тези стъпки не беше подкрепена от друга политическа сила и нито една от тях не донесе популярност на десницата. Но всички те, в своята съвкупност, направиха възможно членството на България в ЕС и НАТО. Сините платиха цената за тази смелост и загубиха огромна подкрепа.

Но придобиха и безусловната отличителност на политически локомотив на модернизацията на страната. Облик на смели реформатори, готови да загърбят евтиния популизъм в името на общия интерес, с поглед отвъд следващите избори – към съдбата на следващите поколения. Нашата естествена задача е да продължим да бъдем политически локомотив и да се борим за каузите, които са естествена част от Европейската политическа идентичност, но – поради страх и популизъм – няма да бъдат лесно защитени от днешното българско „правителство на европейското развитие“. А такива каузи са: Защита на гражданите от незаконна намеса на държавни органи в личния им живот, в т.ч. подслушване и наблюдение от страна на МВР и ДАНС; Действителна толерантност към различните вероизповедания, при насърчаване и уважение към изповядването на Вярата; Борба за правата на малцинствата и утвърждаване на Европейско ниво на толерантност към различните; Безкомпромисна защита на околната среда и насърчаване на енергийна ефективност, зелени енергии и зелени работни места; Политика за реална интеграция на хората с увреждания, изграждане на достъпна среда и възможности за пълноценно включване в социалния живот. Голяма част от тези мерки не се радват на всеобща популярност и не биха донесли победа и мнозинство на следващите избори. Те обаче дават основание за съществуването на реформистката десница като част от реформаторско мнозинство от 131, а не 162 народни представители. Или като опозиция на популистко мнозинство от 137... Нещо повече – защитата на тези каузи осигурява и постоянно нарастване на подкрепата, успоредно с модернизацията и реалната интеграция на страната ни в Европа и света на Западната цивилизация.

За да бъде модерната реформистка политика изборът на следващото поколение.

Българската топлофикация е енергиен вампир

Инж. Илия Димитров – експерт по топлотехника

Oгледалото на топлофикацията у нас безспорно е централизираното топлоснабяване на столицата. Гражданите имат много малка представа, да не кажа никаква, какво точно се крие зад думичката "парно", с която се свързва безспокойството и истинския страх на стотици хиляди софиянци през последните седмици.

Показателно в това отношение е обяснението, което даде виден журналист в интервюто си преди няколко седмици в предаването “На четири очи” по Нова Телевизия. Топлата вода, която се получавала от топлофикацията била резултат от охладената пара в тецовете, изхвърляна като остатък при производството на електрическа енергия. Така мислят и много извесни хора, а за нещастие между тях срешаме и депутати. Тази голяма заблуда всъщност създава мита за “евтино парно”. Достатъчно е да бъде казано на хората, че всичките десет топлоцентрали, които отопляват София са най-обикновени отоплителни станиции.

Общо 45 броя огромни водогрейни котли само подгряват водата, която се движи в подземните стоманени тръби – отиване и връщане, от централите към абонатните станции и обратно. Тази огромна топлопреносна мрежа с обща дължина на тръбите над 2 км съдържа 200 000 кубически метра “гореща вода”. Огромни електрически помпи, изразходващи електроенерия, колкото се използва за осветлението на цял град, тласкат тази вода непрекъснато, цяла година /8760 часа/, очаквайки някои абонати от някоя сграда да си “вземат” гореща вода, с която да бъде подгрята в абонатната им станция тяхната студена вода или водата, циркулираща в радиаторите им.

Веднага става ясно, че колкото повече абонати се откачат от мрежата, толкова повече са загубите на фирмата “Топлофиакция София” АД. Преминавайки през студените подземни канали, горещите тръбопроводи губят огромно количество топлина (топлинна енергия) чрез излъчване и от пропуски в тръбите. Тези официално признати “загуби от преноса” достигат средно над 25% от цялото количество топлоенергия, произведено от централите. В цифра това представлява 25% от 3 млн. мгвтч, или 750 хил. мгвтч.

Естествено е да попитаме колко струват тези загуби. Ще направим най-елементарното изчисление. За производството на един мгвтч (мегаватчас) топлинна енергия се употребяват 130 куб. метра природен газ плюс 30% други разходи. При цена на газа 500 лв. за 1000 куб.м. сметката показва 92,867 лв/мгвтч. Всичко за 750 хил. мгвтч е равно на 69,19 млн.лв. Изхабеният за тези загуби природен газ е 97,5 милиона куб.м. Този е най-големият, органичният неодстатък на централизираното топлоснабдяване, посредством горещоводни топлопреносни мрежи. Всякакви предложения за по-висока ефективност в топлоцентралите се обезсмислят от безумното ценрализирано разпределение на топлината с помощта на гореща вода. Природеният газ носи в себе си 9,3 квтч топлина (800 ккал./куб.м), която “насилствено” се вкарва в горещата вода, с което по пътя до потребителите се губят 45% от топлината.

Както показахме, софийската топлофикация унищожава годишно около 100 млн. куб.м. скъпоценен природен газ. Този газ, употребен по цивилизован начин, както става във всички други страни, ще задоволи потребностите от отопление, топла вода и за приготвяне на храна на повече от 65 000 домакинства! Много “специалисти” намират спасението в някои модерни слова. Например, според един депутат, който, по думите му, “се съветва със специалисти”, достатъчни били само 100 млн., за да се приложи в София когенерацията. Звучи също като обяснението за “остатъчната пара”. Добре ще е този депутат да се обърне към Топлофикация Ямбол, където още преди 10 години беше разигран този вариант. Стигна се дори до търг за изграждането. Оказа се, че за мощност 1,0 мгвтч не стигат 1 млн. евро. На столицата биха свършили работа около 500 мгвтч. Важно е също така да се знаем, че при истинската когенерация няма какво да се прави с енергията “на опашката” (изходящи газове с температура 400-500 градуса) през летния период. И отново с изчислените 100 млн. куб.м “загуби от преноса”. Втората голяма тайна се крие в истинската цена на топлинната енергия. Не 82 лв/мгвтч, както каза проф. Шушулов, а 160 лв/мгвтч струва топлинната енергия, със загубите франко купувача.

"Strip it bare"

Английският майстор-готвач сър Джейми Оливър стана световно известен с принципа си „Strip it bare and make it work“ - „Опрости го, за да заработи“. С други думи – свежда сложните рецепти на „високата кухня“ до същността им, така че да са разбираеми и лесно приложими за любителите-готвачи. (Принципът наистина работи, но в този текст не мисля да се задълбочавам в кулинарни въпроси.)

В тази статия прилагам готварския принцип на сър Джейми, за да се опитам да отговоря на същностния въпрос за пасивността на младите и реформистки настроени избиратели. Започнах да пиша, за да анализирам едно дълго интервю на лидера на СДС г-н Пламен Юруков, и да изложа някои размисли за очевидната криза в Съюза на демократичните сили. С неприятна изненада установих, че ако сведем предизвикателствата пред десните партии до същността им, няма да видим твърде различни проблеми ...Неспособността да се изведат смели реформистки послания и значителни политически идеи не е присъща единствено на СДС и явно не се дължи само на трайната лидерска криза. Наличието на безспорен лидерски авторитет не помага на “Демократи за силна България” да осъществи пълноценно представителство на гражданите с реформистки настроения. Като член на ДСБ естествено ще разсъждавам по-скоро за публичното поведение на тази партия. Изкушавам се да “съблека” проблемите до един, основен – избирателите не виждат в СДС и ДСБ носители на политическа промяна, на нова вълна реформи. Родените през 80-те години просто не помнят управлението от края на 90-те. Други оценяват свършеното тогава, но са убедени, че днес е необходима различна политика и очакват послания, съобразени с днешните си приоритети и нужди. Но мнозина в ДСБ се надяват да осигурят обществена подкрепа чрез послания, насочени към миналото (“Помните ли кой извади България от предишната криза?”) или чрез сравнения между управляващата тройна коалиция и реформаторското управление от ’97-01 година. Без да изпитвам съмнение, че днешното българско правителство е най-разбойническото поне от 20 години насам, намирам подобно политическо поведение за неплодотворно и дори неразумно. Постоянните паралели между “Виденовата зима” и “Станишевата зима” са толкова уместни, колкото сравнението между родния банков грабеж от 90-те и световната финансова криза от 2008. Живеем в напълно различни условия и гражданите имат нови стандарти за добро управление и ефективна публична власт. Самите ние – съхранените избиратели на десницата – не бихме приели методите и маниерите на управление на правителството на ОДС десет години по-късно. Нямам нито възможността, нито амбицията да обсъждам всички изражения на една платформа, която пресъздава модерен европейски стандарт за упражняване на публичната власт. Ще се спра обаче на две изключително важни точки, по които една партия може ясно да се легитимира като реформистка сила: прозрачността и общественият контрол върху службите за сигурност от една страна, и действия срещу презастрояването и хаоса в строителното планиране от друга. Двадесет години след началото на политическите промени и десет – след въвеждането на модерна структура на администрацията, мнозинството българи започват да осъзнават, че “правоохранителните” органи в България са изцяло нереформирани. Слагам кавички, защото без реформи тези служби изобщо нямат за задача да осигуряват правата и сигурността на гражданите. Напротив – те упражняват упорита противозаконна намеса в личния ни живот, като обслужват интересите на икономически групировки, основани от бившите им преки служебни началници. ДСБ отдавна е единствената партия, която си позволява да критикува дейността на службите и да разкрива нарушенията на действащото законодателство. Предложението на партията за закриване на мъртвородената ДАНС е смела стъпка, открояваща се фона на политическия скандал, в който съюзници се замерват с кодирани съобщения, неясни на обществото. Наложително е обаче да се направи и следващата стъпка – предложения за осъществяване на политически и обществен контрол върху службите и за рязко ограничаване на възможностите им за намеса в личния живот на гражданите. Противопоставяне срещу Наредба №40 на МВР и ДАИТС и политика в рамките на Европейската народна партия за предотвратяване на включването на т.нар. “Евротроянец” (задължителен шпионски софтуер) в новия европейски телеком пакет, който в момента се обсъжда в Европейския парламент. Единствено партия, която има смелостта и силата да се откаже от привилегиите, които непрозрачната система за сигурност дава на управляващите, може да бъде изпратена от реформистките избиратели във властта. Подобни позиции, разбира се, биха затруднили общуването между ДСБ и ГЕРБ, които заемат най-ретроградна позиция по отношение на службите. Но от друга страна, това би улеснило гражданите да изберат между различните “десни” партии. Привържениците на силната ръка и на мускулесто МВР винаги имат своя Бойко Борисов и неговите съученици от Симеоново. Ценителите на индивидуалните свободи и политическата прозрачност също трябва да имат подходяща алтернатива. Неизбежна част от реформистката платформа е и темата за хаоса в строителното планиране и последващото презастрояване. Странно е, че мнозина мои събеседници винаги са пренебрегвали темата като второстепенна и повърхностна, изместваща „по-важни“ политически или стопански дебати. Трудно ми е да приема подобно схващане. Строителната вакханалия от последните три-четири години (неприкрито насърчавана от властта на централно и местно ниво) е главен двигател на политическа корупция и унищожаване на природата и градската среда, среда за данъчни измами и изпиране на пари. Благодарение на хаотичното планиране на парче бяха нанесени непоправими щети на инфраструктурата и беше задълбочена енергийната криза. Перспективите за устойчиви доходи чрез развиване на семеен туризъм бяха прекършени в повечето курорти. Не на последно място, безразборното строителство без път, вода, електрическо захранване и канализация е основният рисков фактор пред финансовата система, поради шоковата обезценка на хиляди ипотекирани обекти. Политическото решение е логично и очевидно – налагане на общовалидни абстрактни норми, допускащи застрояване единствено въз основа на предварително общо градоустройство и след планиране на съответната пътна, енергийна и санитарна инфраструктура. Освен че подобни норми са правило във всяка развита държава от десетилетия, това е и единственият начин за осигуряване на енергийна ефективност на отоплението на жилищата. Липсата на политическа воля за подобно решение е обяснима – политическите елити са изкушени от облагите на презастрояването ad hoc – всяко преотреждане на земя, всяко градоустройствено решение зависи от чиновническия произвол, вместо от повелителните норми на закона. Корупцията е повсеместна. Ако една партия иска да се наложи като лидер на реформисткото пространство, като локомотив на ново поколение реформи, тя не може да мълчи по тези въпроси. Защото гражданите вече не мълчат и няма да се доверят на свенливите.