На пръв поглед, двете събития нямат нищо общо помежду си: първото е предварително нагласена медийна бомба без никакво същинско политическо съдържание, а второто – наглед безобидна хартийка от необятния „документооборот“ на администрацията. Първото е популистки политически манифест на агент „Гоце“, насочен към запленените от телевизора си обществени групи, влиянието сред които президентът предстои да си оспорва с премиера „Бате“ Бойко Борисов. Второто е дискретен, да не кажем потаен опит за изстискване на няколко десетки милиона лева от дребния бизнес, насочен към над сто хиляди собственици на малки фирми, които едва оцеляват на отеснелия пазар и за съжаление съвсем нямат време и нерви да следят изцепките на хората, от които зависи в немалка степен съдбата им.
В този текст ще се опитам да обясня общото между двете събития – защото то не е малко и съвсем не е маловажно.
1. Това, че Георги Първанов се държи като дребен мерзавец, не е новина и не заслужава коментар. Това ни е добре известно. Не са новина и опитите му да се изживява като президент от Средноазиатска република, извикал министър за строго мъмрене. Заслужава коментар обаче поведението на министър Дянков, който се обяснява на президента като прегрешил отговорник по културно-масовата дейност пред дружинната ръководителка. Заслужава коментар и поведението на премиера „Бате“ Бойко Борисов, който изпрати основния си министър и вицепремиер на това ченгесарско заколение. Заслужава коментар и реакцията на премиера, който заяви, че президентът му „забил нож в гърба“. И коментарът на всичко това е прост – Борисов и ГЕРБ не знаят кои са им съюзниците и кои – враговете. Защото „нож в гърба“ забива само съюзник... Защото премиерът, замаян от флиртовете си с агент „Гоце“ през последните седмици, май забрави с кого си има работа. Е, бързо му припомниха. Ако управляващата партия и правителството имат и най-скромните амбиции да правят реформи (а те изглежда имат, макар именно най-скромните), те трябва да са наясно, че в лицето на държавния глава могат да имат само най-върл противник, нещо повече – лидер и политически представител на най-върлите си противници.
2. Това, че група чиновници в НАП са измислили нов начин да смъкнат пари от гърба на дребния бизнес не е новина и не заслужава коментар. Това им е работата. За това им плащат. Решили да приравнят бояджията – управител на еднолично ООД с изпълнителния директор на „Главболгарстрой“ по осигурителни вноски. Както в началото на годината приравниха обущаря с директор на фабрика за обувки. На чиновниците не им е работа да предвидят последиците от подобни безумия – фалит на десетки хиляди дребни фирми, занаятчийски предприятия и миграция на стотици хиляди предприемачи и семействата им в сивата икономика. Това не е работа на чиновниците. Това е политически въпрос, и именно политиката на ГЕРБ заслужава коментар. И коментарът е прост и ясен – Борисов и ГЕРБ не знаят кои са им приятелите и кои – противниците. Сигурно 90% от дребните предприемачи и занаятчии гласуваха на 5 юли за партиите от десницата и центъра, огромното мнозинство от тях – именно за ГЕРБ. Или по-точно – за „Бате“ Бойко Борисов. Гласуваха за стопанска свобода, конкуренция и правова държава. За правото да хранят семействата си с честен и упорит труд. Именно тези хора дават шанс на българското стопанство да се пребори с наследената от предходните две управления структурна криза, именно те могат да осигурят алтернативна заетост и да компенсират поне частично дефицита в бюджета и в осигурителните системи.
Управляващите все още имат време да дадат всекиму заслуженото. На предприемачите – поносими и насърчаващи условия за правене на бизнес. А на държавния глава – процедура по импийчмънт... Остава да видим имат ли и воля.
(вестник "Седем", 10 март 2010г.)
