 Агенция "Фокус"
Войната между Грузия и Осетия не започна преди няколко дни, тя продължава вече повече от 16 години. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания.
“След разпада на СССР, в Грузия имаше няколко региона, в които се развиха силни сепаратистки движения. Южна Осетия е един от тях, Абхазия и Аджария са другите. С помощта на руската армия и на чеченски командоси стотици хиляди грузинци бяха изтласкани по възможно най-бруталния начин от Абхазия”, обясни Минчев.
Според него руската армия и руското правителство още от началото на 90-те години подкрепят тези местни “военно-милиционерски хунти”, диктаторски режими, основани върху мафиотски структури.
“Много са причините Русия да ги подкрепя, но основната е геополитическа. Южен Кавказ се явява изключително важен коридор между Европа и Централна Азия, който, ако бъде открит за международна търговия и за структурите на международната сигурност, ще лиши Русия от един от нейните основни имперски инструменти за контрол върху Централна Азия и основните стратегически пътища, които преминават от Европа към Азия и обратно”, каза Огнян Минчев.
Според него досега Русия е можела много пъти да подкрепи независимостта на Абхазия и Южна Осетия.
“Тя не го направи, защото тези области не са необходими на Русия независими. На нея са й необходими конфликти, които да играят ролята на преграда именно пред свободното движение през този коридор”, смята Минчев.
По думите - му политиката на Русия в региона е довела до множество трагедии в Грузия, до сблъсъците и разрушенията от периода 1991-94 година, до изключително неефективното управление на Едуард Шевернадзе.
“Това управление почти превърна Грузия в една африканска страна с корупция и разруха”.
След “Революцията на розите” от ноември 2003 година обаче, Грузия отново стъпи на крака, превърна се в основен притегателен център за международни инвестиции, стабилизира се икономически, социално и демографски.
“Русия не можа да преглътне това, поради което провокациите срещу Грузия от страна на Москва не са прекратявали през този период”, посочи Минчев.
Според него - ако се следят руските информационни източници, ще се остане с впечатлението, че става въпрос за непредизвикана агресия на грузинската армия срещу Южна Осетия.
“Истината е че още от 3 юли, тоест преди повече от месец, започнаха системните провокации на режима на Едуард Кокойти в Южна Осетия, подкрепен от така наречените руски миротворци. Русия играе едновременно ролята и на страна в конфликта, и на посредник, което е твърде странно от разумна гледна точка”, смята Минчев.
Тогава беше направен опит за атентат срещу председателя на Министерския съвет в Южна Осетия, който изразява прогрузинска политическа позиция. Последваха и серия от провокации срещу множество грузински селища, убийства на местни грузински активисти, които се случиха с подкрепата на руски миротворци. Всичко това предизвика грузинските въоръжени сили да навлязат в тези региони с цел да прекратят провокациите.
“Русия на практика изпълни своята основна цел – да започне военни действия срещу Грузия в удобен период – лято, Олимпийски игри, последни месеци от управлението на един неубедителен американски президент, какъвто е Джордж Буш. Всички тези фактори се наслагват един върху друг с цел Русия да отвори отново с максимална сила конфликтите в Южен Кавказ, да предотврати приемането на Грузия в НАТО, да предотврати по всякакъв начин навлизането на международната общност като посредник в конфликтите, защото така Русия ще загуби монопола си върху региона”, обясни Минчев.
| 
Няма коментари:
Публикуване на коментар