петък, август 15, 2008

Борисов окончателно натресе на държавата балирания боклук

Столичният кмет Бойко Борисов окончателно прехвърли в петък отговорността за преместването на балирания боклук на града на правителството. Преди ден групата на БСП в градския парламент нападна лидера на ГЕРБ, че за три години не е решил проблема с натрупалите се 470 000 тона отпадъци край София.

След като червените прогнозираха, че заради бездействието на кмета, градът отива към екологична катастрофа, последва отговор от Столичната община, че причината за това ще е бездействието на правителството. От почти година Европейската комисия е задвижила наказателна процедура срещу България заради неспазване на екоизискванията при съхранението на столичната смет.

Българските власти имат срок до края на септември, за да овладеят ситуацията и да намерят законно депо за преместване на купчините опакован боклук. След това Брюксел ще наложи огромни финансови санкции за всеки ден, в който сметта продължи да престоява на временните площадки в "Кремиковци" и "Нови Искър".

"Констатациите на ЕК са известни и на правителството, тъй като за това са водени разговори при вицепремиера Меглена Плугчиева. Оттам нататък справянето с проблема с балираните отпадъци е държавна задача", заяви Борисов. Неговото изявление бе направено по време на откриването на новоизградена улица пред болница "Токуда".

Столичната община твърди, че отговорността й за боклука свършва с осигуряване на финансирането за неговото депониране и транспортирането до депото.

По думите на кмета, от Европейската комисия вече се се произнесли, че всичко, което е трябвало да бъде направено от страна на общината за балите, вече е направено. Борисов изрази своята надежда, че до началото на 2009 година ще започне строителството на съоръженията за третиране на битовите отпадъци в София. По план заводът трябва да заработи до края на 2010 година.

На Русия са й нужни конфликти

Огнян Минчев: На Русия са й необходими конфликти в Южен Кавказ
by newswriter on 11/08/2008 5:51 PM

Агенция "Фокус" Войната между Грузия и Осетия не започна преди няколко дни, тя продължава вече повече от 16 години. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания. “След разпада на СССР, в Грузия имаше няколко региона, в които се развиха силни сепаратистки движения. Южна Осетия е един от тях, Абхазия и Аджария са другите. С помощта на руската армия и на чеченски командоси стотици хиляди грузинци бяха изтласкани по възможно най-бруталния начин от Абхазия”, обясни Минчев. Според него руската армия и руското правителство още от началото на 90-те години подкрепят тези местни “военно-милиционерски хунти”, диктаторски режими, основани върху мафиотски структури. “Много са причините Русия да ги подкрепя, но основната е геополитическа. Южен Кавказ се явява изключително важен коридор между Европа и Централна Азия, който, ако бъде открит за международна търговия и за структурите на международната сигурност, ще лиши Русия от един от нейните основни имперски инструменти за контрол върху Централна Азия и основните стратегически пътища, които преминават от Европа към Азия и обратно”, каза Огнян Минчев. Според него досега Русия е можела много пъти да подкрепи независимостта на Абхазия и Южна Осетия. “Тя не го направи, защото тези области не са необходими на Русия независими. На нея са й необходими конфликти, които да играят ролята на преграда именно пред свободното движение през този коридор”, смята Минчев. По думите - му политиката на Русия в региона е довела до множество трагедии в Грузия, до сблъсъците и разрушенията от периода 1991-94 година, до изключително неефективното управление на Едуард Шевернадзе. “Това управление почти превърна Грузия в една африканска страна с корупция и разруха”. След “Революцията на розите” от ноември 2003 година обаче, Грузия отново стъпи на крака, превърна се в основен притегателен център за международни инвестиции, стабилизира се икономически, социално и демографски. “Русия не можа да преглътне това, поради което провокациите срещу Грузия от страна на Москва не са прекратявали през този период”, посочи Минчев. Според него - ако се следят руските информационни източници, ще се остане с впечатлението, че става въпрос за непредизвикана агресия на грузинската армия срещу Южна Осетия. “Истината е че още от 3 юли, тоест преди повече от месец, започнаха системните провокации на режима на Едуард Кокойти в Южна Осетия, подкрепен от така наречените руски миротворци. Русия играе едновременно ролята и на страна в конфликта, и на посредник, което е твърде странно от разумна гледна точка”, смята Минчев. Тогава беше направен опит за атентат срещу председателя на Министерския съвет в Южна Осетия, който изразява прогрузинска политическа позиция. Последваха и серия от провокации срещу множество грузински селища, убийства на местни грузински активисти, които се случиха с подкрепата на руски миротворци. Всичко това предизвика грузинските въоръжени сили да навлязат в тези региони с цел да прекратят провокациите. “Русия на практика изпълни своята основна цел – да започне военни действия срещу Грузия в удобен период – лято, Олимпийски игри, последни месеци от управлението на един неубедителен американски президент, какъвто е Джордж Буш. Всички тези фактори се наслагват един върху друг с цел Русия да отвори отново с максимална сила конфликтите в Южен Кавказ, да предотврати приемането на Грузия в НАТО, да предотврати по всякакъв начин навлизането на международната общност като посредник в конфликтите, защото така Русия ще загуби монопола си върху региона”, обясни Минчев.