През 1894г., след оставката на „тиранина“ Стамболов, на власт идва правителството на умерения, разумен и консервативен държавник Константин Стоилов. Първата му работа е ... да остави своя съратник в опозиция Петко Каравелов да полежи в Черната джамия поне до следващите избори.
Подобни примери на елегантна разправа между съюзници изобилстват в цялата нова българска история. Днешното поведение на премиера Борисов към „сестринските“ партии от ЕНП без съмнение е класически пример за елегантен, но и съвсем безскрупулен и хладнокръвен опит за отстраняване на досадни съюзници от пейзажа.
Без съмнение, играта на моркова и тоягата ще продължи, от ГЕРБ ще се появяват нови „добри“ и „лоши“ (в кавички) ченгета (без кавички) в отношенията със „сестринските“ партии, а натискът за разцепление между партиите в Синята коалиция и вътре в СДС ще става все по-силен. Това са фактите, и ако не ги погледнем в очите, нищо добро не ни чака.
За да избегнем ударите, е нужно да изградим стратегия за присъствие в целия четиригодишен мандат на 41-вото НС, която стратегия да отхвърля всеки намек, че партиите ни са излишни в Парламента, от тях нищо не зависи и са част от голямото послушно мнозинство, в което Бойко Борисов е приютил две трети от народните представители.
Да спрем продължаващото обезличаване на партиите-наследници на управлението на ОДС, което започна с признанието, че ГЕРБ, ДСБ и СДС могат да бъдат една обща алтернатива, продължи с потискането на отличаващите ни елементи в политическите програми и се задълбочи с натрапчивото повтаряне, че при всяко положение ще има коалиция между ГЕРБ и сините. По този начин обезсмислихме решението да се гласува за Синята коалиция вместо за ГЕРБ и смело насочихме всички колебаещи се и не малка част от нашите избиратели към бюлетината на Големия брат в българското ЕНП-семейство.
Възможността за утвърждаване на мястото на сините в 41-ия Парламент се крие в историята и традицията - Синята коалиция обединява партиите и политиците, които през целия преход единствени показаха смелостта да проведат радикални реформи, дори и срещу преобладаващото обществено мнение. Нека да припомним само малка част от смелите ходове на управлението на ОДС:
То премахна смъртното наказание, възстанови диалога с Република Македония отвъд махленските спорове, предостави въздушно пространство за атаки срещу „братска православна“ Сърбия на Слободан Милошевич, подписа и ратифицира Конвенцията за правата на малцинствата, въведе новини на турски език в националната телевизия, възприе Европейските норми за опазване на околната среда в допотопната ни промишленост, обяви енергийната ефективност за приоритет и престана да гледа на ядрената енергетика като на свещена крава, започна съкращенията и професионализацията на българската армия.
Нито една от тези стъпки не беше подкрепена от друга политическа сила и нито една от тях не донесе популярност на десницата. Но всички те, в своята съвкупност, направиха възможно членството на България в ЕС и НАТО. Сините платиха цената за тази смелост и загубиха огромна подкрепа.
Но придобиха и безусловната отличителност на политически локомотив на модернизацията на страната. Облик на смели реформатори, готови да загърбят евтиния популизъм в името на общия интерес, с поглед отвъд следващите избори – към съдбата на следващите поколения. Нашата естествена задача е да продължим да бъдем политически локомотив и да се борим за каузите, които са естествена част от Европейската политическа идентичност, но – поради страх и популизъм – няма да бъдат лесно защитени от днешното българско „правителство на европейското развитие“. А такива каузи са: Защита на гражданите от незаконна намеса на държавни органи в личния им живот, в т.ч. подслушване и наблюдение от страна на МВР и ДАНС; Действителна толерантност към различните вероизповедания, при насърчаване и уважение към изповядването на Вярата; Борба за правата на малцинствата и утвърждаване на Европейско ниво на толерантност към различните; Безкомпромисна защита на околната среда и насърчаване на енергийна ефективност, зелени енергии и зелени работни места; Политика за реална интеграция на хората с увреждания, изграждане на достъпна среда и възможности за пълноценно включване в социалния живот. Голяма част от тези мерки не се радват на всеобща популярност и не биха донесли победа и мнозинство на следващите избори. Те обаче дават основание за съществуването на реформистката десница като част от реформаторско мнозинство от 131, а не 162 народни представители. Или като опозиция на популистко мнозинство от 137... Нещо повече – защитата на тези каузи осигурява и постоянно нарастване на подкрепата, успоредно с модернизацията и реалната интеграция на страната ни в Европа и света на Западната цивилизация.
За да бъде модерната реформистка политика изборът на следващото поколение.
