петък, октомври 24, 2008

Българската топлофикация е енергиен вампир

Инж. Илия Димитров – експерт по топлотехника

Oгледалото на топлофикацията у нас безспорно е централизираното топлоснабяване на столицата. Гражданите имат много малка представа, да не кажа никаква, какво точно се крие зад думичката "парно", с която се свързва безспокойството и истинския страх на стотици хиляди софиянци през последните седмици.

Показателно в това отношение е обяснението, което даде виден журналист в интервюто си преди няколко седмици в предаването “На четири очи” по Нова Телевизия. Топлата вода, която се получавала от топлофикацията била резултат от охладената пара в тецовете, изхвърляна като остатък при производството на електрическа енергия. Така мислят и много извесни хора, а за нещастие между тях срешаме и депутати. Тази голяма заблуда всъщност създава мита за “евтино парно”. Достатъчно е да бъде казано на хората, че всичките десет топлоцентрали, които отопляват София са най-обикновени отоплителни станиции.

Общо 45 броя огромни водогрейни котли само подгряват водата, която се движи в подземните стоманени тръби – отиване и връщане, от централите към абонатните станции и обратно. Тази огромна топлопреносна мрежа с обща дължина на тръбите над 2 км съдържа 200 000 кубически метра “гореща вода”. Огромни електрически помпи, изразходващи електроенерия, колкото се използва за осветлението на цял град, тласкат тази вода непрекъснато, цяла година /8760 часа/, очаквайки някои абонати от някоя сграда да си “вземат” гореща вода, с която да бъде подгрята в абонатната им станция тяхната студена вода или водата, циркулираща в радиаторите им.

Веднага става ясно, че колкото повече абонати се откачат от мрежата, толкова повече са загубите на фирмата “Топлофиакция София” АД. Преминавайки през студените подземни канали, горещите тръбопроводи губят огромно количество топлина (топлинна енергия) чрез излъчване и от пропуски в тръбите. Тези официално признати “загуби от преноса” достигат средно над 25% от цялото количество топлоенергия, произведено от централите. В цифра това представлява 25% от 3 млн. мгвтч, или 750 хил. мгвтч.

Естествено е да попитаме колко струват тези загуби. Ще направим най-елементарното изчисление. За производството на един мгвтч (мегаватчас) топлинна енергия се употребяват 130 куб. метра природен газ плюс 30% други разходи. При цена на газа 500 лв. за 1000 куб.м. сметката показва 92,867 лв/мгвтч. Всичко за 750 хил. мгвтч е равно на 69,19 млн.лв. Изхабеният за тези загуби природен газ е 97,5 милиона куб.м. Този е най-големият, органичният неодстатък на централизираното топлоснабдяване, посредством горещоводни топлопреносни мрежи. Всякакви предложения за по-висока ефективност в топлоцентралите се обезсмислят от безумното ценрализирано разпределение на топлината с помощта на гореща вода. Природеният газ носи в себе си 9,3 квтч топлина (800 ккал./куб.м), която “насилствено” се вкарва в горещата вода, с което по пътя до потребителите се губят 45% от топлината.

Както показахме, софийската топлофикация унищожава годишно около 100 млн. куб.м. скъпоценен природен газ. Този газ, употребен по цивилизован начин, както става във всички други страни, ще задоволи потребностите от отопление, топла вода и за приготвяне на храна на повече от 65 000 домакинства! Много “специалисти” намират спасението в някои модерни слова. Например, според един депутат, който, по думите му, “се съветва със специалисти”, достатъчни били само 100 млн., за да се приложи в София когенерацията. Звучи също като обяснението за “остатъчната пара”. Добре ще е този депутат да се обърне към Топлофикация Ямбол, където още преди 10 години беше разигран този вариант. Стигна се дори до търг за изграждането. Оказа се, че за мощност 1,0 мгвтч не стигат 1 млн. евро. На столицата биха свършили работа около 500 мгвтч. Важно е също така да се знаем, че при истинската когенерация няма какво да се прави с енергията “на опашката” (изходящи газове с температура 400-500 градуса) през летния период. И отново с изчислените 100 млн. куб.м “загуби от преноса”. Втората голяма тайна се крие в истинската цена на топлинната енергия. Не 82 лв/мгвтч, както каза проф. Шушулов, а 160 лв/мгвтч струва топлинната енергия, със загубите франко купувача.

понеделник, октомври 13, 2008

"Strip it bare"

Английският майстор-готвач сър Джейми Оливър стана световно известен с принципа си „Strip it bare and make it work“ - „Опрости го, за да заработи“. С други думи – свежда сложните рецепти на „високата кухня“ до същността им, така че да са разбираеми и лесно приложими за любителите-готвачи. (Принципът наистина работи, но в този текст не мисля да се задълбочавам в кулинарни въпроси.)

В тази статия прилагам готварския принцип на сър Джейми, за да се опитам да отговоря на същностния въпрос за пасивността на младите и реформистки настроени избиратели. Започнах да пиша, за да анализирам едно дълго интервю на лидера на СДС г-н Пламен Юруков, и да изложа някои размисли за очевидната криза в Съюза на демократичните сили. С неприятна изненада установих, че ако сведем предизвикателствата пред десните партии до същността им, няма да видим твърде различни проблеми ...Неспособността да се изведат смели реформистки послания и значителни политически идеи не е присъща единствено на СДС и явно не се дължи само на трайната лидерска криза. Наличието на безспорен лидерски авторитет не помага на “Демократи за силна България” да осъществи пълноценно представителство на гражданите с реформистки настроения. Като член на ДСБ естествено ще разсъждавам по-скоро за публичното поведение на тази партия. Изкушавам се да “съблека” проблемите до един, основен – избирателите не виждат в СДС и ДСБ носители на политическа промяна, на нова вълна реформи. Родените през 80-те години просто не помнят управлението от края на 90-те. Други оценяват свършеното тогава, но са убедени, че днес е необходима различна политика и очакват послания, съобразени с днешните си приоритети и нужди. Но мнозина в ДСБ се надяват да осигурят обществена подкрепа чрез послания, насочени към миналото (“Помните ли кой извади България от предишната криза?”) или чрез сравнения между управляващата тройна коалиция и реформаторското управление от ’97-01 година. Без да изпитвам съмнение, че днешното българско правителство е най-разбойническото поне от 20 години насам, намирам подобно политическо поведение за неплодотворно и дори неразумно. Постоянните паралели между “Виденовата зима” и “Станишевата зима” са толкова уместни, колкото сравнението между родния банков грабеж от 90-те и световната финансова криза от 2008. Живеем в напълно различни условия и гражданите имат нови стандарти за добро управление и ефективна публична власт. Самите ние – съхранените избиратели на десницата – не бихме приели методите и маниерите на управление на правителството на ОДС десет години по-късно. Нямам нито възможността, нито амбицията да обсъждам всички изражения на една платформа, която пресъздава модерен европейски стандарт за упражняване на публичната власт. Ще се спра обаче на две изключително важни точки, по които една партия може ясно да се легитимира като реформистка сила: прозрачността и общественият контрол върху службите за сигурност от една страна, и действия срещу презастрояването и хаоса в строителното планиране от друга. Двадесет години след началото на политическите промени и десет – след въвеждането на модерна структура на администрацията, мнозинството българи започват да осъзнават, че “правоохранителните” органи в България са изцяло нереформирани. Слагам кавички, защото без реформи тези служби изобщо нямат за задача да осигуряват правата и сигурността на гражданите. Напротив – те упражняват упорита противозаконна намеса в личния ни живот, като обслужват интересите на икономически групировки, основани от бившите им преки служебни началници. ДСБ отдавна е единствената партия, която си позволява да критикува дейността на службите и да разкрива нарушенията на действащото законодателство. Предложението на партията за закриване на мъртвородената ДАНС е смела стъпка, открояваща се фона на политическия скандал, в който съюзници се замерват с кодирани съобщения, неясни на обществото. Наложително е обаче да се направи и следващата стъпка – предложения за осъществяване на политически и обществен контрол върху службите и за рязко ограничаване на възможностите им за намеса в личния живот на гражданите. Противопоставяне срещу Наредба №40 на МВР и ДАИТС и политика в рамките на Европейската народна партия за предотвратяване на включването на т.нар. “Евротроянец” (задължителен шпионски софтуер) в новия европейски телеком пакет, който в момента се обсъжда в Европейския парламент. Единствено партия, която има смелостта и силата да се откаже от привилегиите, които непрозрачната система за сигурност дава на управляващите, може да бъде изпратена от реформистките избиратели във властта. Подобни позиции, разбира се, биха затруднили общуването между ДСБ и ГЕРБ, които заемат най-ретроградна позиция по отношение на службите. Но от друга страна, това би улеснило гражданите да изберат между различните “десни” партии. Привържениците на силната ръка и на мускулесто МВР винаги имат своя Бойко Борисов и неговите съученици от Симеоново. Ценителите на индивидуалните свободи и политическата прозрачност също трябва да имат подходяща алтернатива. Неизбежна част от реформистката платформа е и темата за хаоса в строителното планиране и последващото презастрояване. Странно е, че мнозина мои събеседници винаги са пренебрегвали темата като второстепенна и повърхностна, изместваща „по-важни“ политически или стопански дебати. Трудно ми е да приема подобно схващане. Строителната вакханалия от последните три-четири години (неприкрито насърчавана от властта на централно и местно ниво) е главен двигател на политическа корупция и унищожаване на природата и градската среда, среда за данъчни измами и изпиране на пари. Благодарение на хаотичното планиране на парче бяха нанесени непоправими щети на инфраструктурата и беше задълбочена енергийната криза. Перспективите за устойчиви доходи чрез развиване на семеен туризъм бяха прекършени в повечето курорти. Не на последно място, безразборното строителство без път, вода, електрическо захранване и канализация е основният рисков фактор пред финансовата система, поради шоковата обезценка на хиляди ипотекирани обекти. Политическото решение е логично и очевидно – налагане на общовалидни абстрактни норми, допускащи застрояване единствено въз основа на предварително общо градоустройство и след планиране на съответната пътна, енергийна и санитарна инфраструктура. Освен че подобни норми са правило във всяка развита държава от десетилетия, това е и единственият начин за осигуряване на енергийна ефективност на отоплението на жилищата. Липсата на политическа воля за подобно решение е обяснима – политическите елити са изкушени от облагите на презастрояването ad hoc – всяко преотреждане на земя, всяко градоустройствено решение зависи от чиновническия произвол, вместо от повелителните норми на закона. Корупцията е повсеместна. Ако една партия иска да се наложи като лидер на реформисткото пространство, като локомотив на ново поколение реформи, тя не може да мълчи по тези въпроси. Защото гражданите вече не мълчат и няма да се доверят на свенливите.

четвъртък, септември 11, 2008

Столичната община се отказа от скандален план за преустройство на центъра

Главният архитект на София Петър Диков публично се отказа от плана за преустройство на западната част от столичния център. Това стана в понеделник след като дирекция "Архитектура и градоустройство" (ДАГ) бе подложена на сериозен обществен натиск от жителите на района.

Публикуваният в Държавен вестник план за преустройство на зоната между ЦУМ, ул. "Пиротска", бул. "Ал. Стамболийски" и бул. "Христо Ботев", предвиждаше събаряне на 14 стари сгради, в които живеят около 100 семейства. На тяхно място трябваше да бъдат изградени 5 "обслужващи" улици и няколко бизнес-центъра. Голяма част от тези сгради са в списъците на Националния институт за паметниците на културата (НИПК) и представляват защитено културно-историческо наследство.

Организирани в гражданско сдружение, жителите на района протестираха ожесточено срещу намеренията на Столична община. Адвокатите на сдружението заявиха, че планът на Диков противоречи на "всички възможни закони". Според правните представители на сдружението общият устройствен план на София отрежда квартала за "делови център" и "стар градски център", а планът на общината предвижда той да стане единствено "делови център".

Освен това изграждането на новите улици не е мотивирано в документацията, част от предвидените за строеж подземни паркинги неправомерно навлизат под частни парцели, не е искано становище от Националния институт за паметниците на културата (НИПК). Това прави плана негоден за обществено обсъждане и лесно атакуем пред административния съд, заявиха адвокатите.

"Плановете не са съобразени с отстоянията предвидени в Закона за устройство на територията, в противоречие с решението на общинския съвет е завишена с 4 метра допустимата височина на застрояване, предвижда се застрояване на вътрешните дворове, а дърветата трябва да бъдат садени по покривите", заяви бившият общинар от ДСБ и член на комитета за спиране на плана за района Иван Николов.

След като изслуша съображенията, главният архитект Петър Диков взе думата, посрещнат със смехове и дюдюкане, и обеща да промени плана. Той се оправда, че е заварил плана в канцеларията на градския парламент и няма нищо общо с него. Диков каза, че от професионална гледна точка не харесва нито една от здаложените идеи, но добави, че е нямал избор и е трябвало да го вкара за одобрение в СОС и регионалното министерство.

Диков все пак се опита да оправдае намеренията за събаряне на стари сгради с коментар, че в този район близо 80 процента от тях с опасни за пешеходците. Той припомни и срутването на сградата на "Алабин" преди две години, когато загинаха две момичета. Гражданското сдружение обаче показа 4 напълно реновирани стари сгради, които са предвидени за срутване.

"Не приемам този план. Няма да има проформа действия в градоустройството. Ние правим нещата не за себе си, нито за инвеститорите, правим го за гражданите. Вие си говорите с инвеститорите – не ние. Всичко се прави прозрачно", декларира Диков, което отново оживи събралите се в пресклуба на БТА около 100 жители на района.

Въпреки упорито задаваните въпроси от гражданите какво общината смята да прави в този район след като вече не приема този план, Диков не даде отговор.

петък, август 15, 2008

Борисов окончателно натресе на държавата балирания боклук

Столичният кмет Бойко Борисов окончателно прехвърли в петък отговорността за преместването на балирания боклук на града на правителството. Преди ден групата на БСП в градския парламент нападна лидера на ГЕРБ, че за три години не е решил проблема с натрупалите се 470 000 тона отпадъци край София.

След като червените прогнозираха, че заради бездействието на кмета, градът отива към екологична катастрофа, последва отговор от Столичната община, че причината за това ще е бездействието на правителството. От почти година Европейската комисия е задвижила наказателна процедура срещу България заради неспазване на екоизискванията при съхранението на столичната смет.

Българските власти имат срок до края на септември, за да овладеят ситуацията и да намерят законно депо за преместване на купчините опакован боклук. След това Брюксел ще наложи огромни финансови санкции за всеки ден, в който сметта продължи да престоява на временните площадки в "Кремиковци" и "Нови Искър".

"Констатациите на ЕК са известни и на правителството, тъй като за това са водени разговори при вицепремиера Меглена Плугчиева. Оттам нататък справянето с проблема с балираните отпадъци е държавна задача", заяви Борисов. Неговото изявление бе направено по време на откриването на новоизградена улица пред болница "Токуда".

Столичната община твърди, че отговорността й за боклука свършва с осигуряване на финансирането за неговото депониране и транспортирането до депото.

По думите на кмета, от Европейската комисия вече се се произнесли, че всичко, което е трябвало да бъде направено от страна на общината за балите, вече е направено. Борисов изрази своята надежда, че до началото на 2009 година ще започне строителството на съоръженията за третиране на битовите отпадъци в София. По план заводът трябва да заработи до края на 2010 година.

На Русия са й нужни конфликти

Огнян Минчев: На Русия са й необходими конфликти в Южен Кавказ
by newswriter on 11/08/2008 5:51 PM

Агенция "Фокус" Войната между Грузия и Осетия не започна преди няколко дни, тя продължава вече повече от 16 години. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания. “След разпада на СССР, в Грузия имаше няколко региона, в които се развиха силни сепаратистки движения. Южна Осетия е един от тях, Абхазия и Аджария са другите. С помощта на руската армия и на чеченски командоси стотици хиляди грузинци бяха изтласкани по възможно най-бруталния начин от Абхазия”, обясни Минчев. Според него руската армия и руското правителство още от началото на 90-те години подкрепят тези местни “военно-милиционерски хунти”, диктаторски режими, основани върху мафиотски структури. “Много са причините Русия да ги подкрепя, но основната е геополитическа. Южен Кавказ се явява изключително важен коридор между Европа и Централна Азия, който, ако бъде открит за международна търговия и за структурите на международната сигурност, ще лиши Русия от един от нейните основни имперски инструменти за контрол върху Централна Азия и основните стратегически пътища, които преминават от Европа към Азия и обратно”, каза Огнян Минчев. Според него досега Русия е можела много пъти да подкрепи независимостта на Абхазия и Южна Осетия. “Тя не го направи, защото тези области не са необходими на Русия независими. На нея са й необходими конфликти, които да играят ролята на преграда именно пред свободното движение през този коридор”, смята Минчев. По думите - му политиката на Русия в региона е довела до множество трагедии в Грузия, до сблъсъците и разрушенията от периода 1991-94 година, до изключително неефективното управление на Едуард Шевернадзе. “Това управление почти превърна Грузия в една африканска страна с корупция и разруха”. След “Революцията на розите” от ноември 2003 година обаче, Грузия отново стъпи на крака, превърна се в основен притегателен център за международни инвестиции, стабилизира се икономически, социално и демографски. “Русия не можа да преглътне това, поради което провокациите срещу Грузия от страна на Москва не са прекратявали през този период”, посочи Минчев. Според него - ако се следят руските информационни източници, ще се остане с впечатлението, че става въпрос за непредизвикана агресия на грузинската армия срещу Южна Осетия. “Истината е че още от 3 юли, тоест преди повече от месец, започнаха системните провокации на режима на Едуард Кокойти в Южна Осетия, подкрепен от така наречените руски миротворци. Русия играе едновременно ролята и на страна в конфликта, и на посредник, което е твърде странно от разумна гледна точка”, смята Минчев. Тогава беше направен опит за атентат срещу председателя на Министерския съвет в Южна Осетия, който изразява прогрузинска политическа позиция. Последваха и серия от провокации срещу множество грузински селища, убийства на местни грузински активисти, които се случиха с подкрепата на руски миротворци. Всичко това предизвика грузинските въоръжени сили да навлязат в тези региони с цел да прекратят провокациите. “Русия на практика изпълни своята основна цел – да започне военни действия срещу Грузия в удобен период – лято, Олимпийски игри, последни месеци от управлението на един неубедителен американски президент, какъвто е Джордж Буш. Всички тези фактори се наслагват един върху друг с цел Русия да отвори отново с максимална сила конфликтите в Южен Кавказ, да предотврати приемането на Грузия в НАТО, да предотврати по всякакъв начин навлизането на международната общност като посредник в конфликтите, защото така Русия ще загуби монопола си върху региона”, обясни Минчев.

вторник, май 06, 2008

Дефицитната аристокрация

Беше в началото на ’90 година... В началото на промените и в разгара на надеждите. Един хеликоптер кацна сред 90-хилядното множество на националния стадион. От хеликоптера слезе Лепа Брена, и народът изпадна в екстаз. Това беше денят, в които разбрах, че възторгът от промяната е преждевременен Едни бяха чакали демокрацията, други – Лепа Брена. И едните, и другите наричахме това свобода. Тогава си дадох сметка, че освен икономическа и политическа промяна, е нужна и промяна на ценностите, на начина на мислене, на културата. Без тази – третата – промяна, е трудно да се говори за приобщаване към Европейската цивилизация. И без съмнение културната промяна е най-трудна, неподатлива на административни мерки и външен натиск.

Тя изисква на първо място постепенно възникване и култивиране на национален елит, на среда за развитие, а и финансиране на “високо” изкуство и богат книжовен език, събуждане на застиналите в Брежневски ступор хуманитарни науки и опростачените национални традиции. Именно националният елит е призван да подкрепя еволюцията на традициите и на изкуството и да напомня, че върхът в развитието на българската народна музика е рапсодия “Вардар” на Панчо Владигеров, а не “Камъните падат”. Че възрожденската архитектурна традиция има своето естествено продължение в Софийския сецесион от 30-те години, а не в сушен кукуруз по стените и пепелници в битов стил “Несебърска кръчма”.

18 години по-късно и тези, които чакаха демокрацията, и тези, които дочакаха Лепа Брена сме съгласни, че политическият и стопански преход на България са вече завършили. Съгласни сме и в оценката, че резултатът е плачевен и променена България не ни харесва. Спорим кои са причините и кои – виновниците за неуспешните реформи, за корумпираната демокрация и мафиотизираната икономика. И в спора не се ражда истината, по простата причина, че не се замисляме какво стана с третата промяна.

Преди по-малко от месец в София се проведе “аристократичен руски бал”, организиран от фаворита на висшата класа Евгени Минчев, който е нещо като съдник на добрия вкус, обноските и стила на елита. Впрочем той наскоро сподели, че основният му критерий при оценката е консумацията на черен хайвер. Или по-точно – количеството изяден черен хайвер. Колкото повече хайвер изплюскаш, толкова си по-елитен. Предполагам, че гостите на руския бал са изяли доста хайвер, макар скромната цена на куверта (най-скъпият беше 500 лева) да буди съмнението, че някой друг е плащал деликатесите. Останах с впечатлението, че каймака на българското общество се състои от хора, които обичат лукса, но не обичат да си плащат сметките. Свикнали да печелят парите си по-скоро с протекции, отколкото в конкуренция с други предприемачи, те не са напълно независими дори когато пируват...

Около седмица след аристократичния бал, в столичен нощен бар, известен най-вече с присъствието на футболисти и манекенки, се проведе ... концерт на Лепа Брена. Този път тя пя не пред 90-хилядно множество, а пред тесен кръг избраници, платили по ... няколкостотин лева за честта да слушат “на маса” и да получат автограф от звездата.

На двете събития присъстваха едни и същи хора. И платиха една и съща цена. Това в значителна степен обяснява недъзите на българския преход и деградацията на обществените нрави. Да се изследват причините, поради които стопанският елит на днешна България се състои изключително от посетители на концерта на Лепа Брена през ’90 година, е задача за цяло научно изследване (Един от очевидните фактори е социалното разслоение, започнало много преди заветната ’89 година, при което едрата комунистическа номенклатура, състояща се предимно от първо поколение грамотни хора, окупира лостовете за управление на бъдещото капиталистическо стопанство). Но последиците са твърде ясни. Не можем да очакваме от ценителя на Хисарския поп да оцени творчеството на Панчо Владигеров. Непосилно е за човек, чиито естетически хоризонти са стиховете на Трендафил Акациев, да преглътне Теодор Траянов и Кирил Христов. Гледката на националния елит на опашка за автографи от Лепа Брена обяснява гледката на къщата на Яблански. Аристократичният руски бал е в чудесен унисон с идеята за застрояване на градинката зад Руската църква в София. Архитектурата на домовете на висшето общество съответства на отношението към малкото архитектурни паметници в България.

Очевидно приобщаването към Европейската цивилизация отнема повече време от интеграцията в Европейския съюз. А развитието на национален елит изисква повече усилия дори от реформирането на МВР. Сигурно трябва да се започне малко по малко. Например, да се обяснява, че химнът на Европа всъщност е 9-та симфония на Бетовен.

Ще трябва да почакаме. Поне до края на кариерата на Лепа Брена.

(Публикувано във вестник “Кеш”, 25.04.2008г.)

Да си изясним позициите

По пътищата на България се появи нов вид пътна полиция – две дъски шертплат с форма и цвят на полицейски автомобил. Имитация на “контролен орган” - фасада, декор. Но има и друг вид органи на реда – тези, които осигуряват закрила на престъпници и ръководят делата на мафията. Сякаш сме свикнали, че това е основната им задача.

Главният архитект на София внесе в общинския съвет предложение за застрояване на градинката зад Руската църква. Говори се, че същият главен архитект вече е разрешил и надстрояване на комплекс “България”. Изглежда нямаме главен архитект, а друг декор, зад който действията са против публичния интерес.

Това са само два пресни и изразителни примера. Те могат да бъдат пренесени върху всяка област на обществените дела. За да стигнем до извода, че у нас няма обществени дела и обществена работа. Администрацията работи в частен интерес, но с общи пари. Затова и управляващите ни са по-отблъскващи дори от тези, които се ползват от услугите им. Защото единият е пълнокръвен мошеник, а другият – кух “общественик”, бутафорна личност. Самата същност на публичния ни живот е изкривена.

Естествено е в подобни условия да има обществено недоволство, организиран стремеж за промяна и мнозинство от хора, които не приемат декоративния характер на управлението. Но такова мнозинство няма – има съществена част от населението, която пасивно не одобрява похватите на управляващите и тихо се възмущава от връзките между власт и мафия. Има хора, които шумно псуват собствения си избор да живеят в родината си. Мнозина констатират, че следващото правителство (на Бойко Борисов?) ще представлява интересите на същите олигархии и ще върви по същия път на престорен обществен ангажимент, още повече, че партията ГЕРБ е съставена изключително от провинциални политически шушумиги, специалисти в изхранване на гърба на публичната власт.

Естествено е да има и политическа опозиция, която да представлява несъгласието с това все по-унизително статукво. Но такава опозиция няма. Има партии с несъществено влияние, които правят сметки как биха могли да попаднат в следващото правителство (на Бойко Борисов?) и да споделят ползите от декоративната власт. Те успокояват привържениците си с надеждата, че присъствието им във властта като активно малцинство ще допринесе за “култивиране” на управлението (и на Бойко Борисов?). Според мен култивирането на ГЕРБ е задача по силите единствено на Римската империя при Аврелиите или в краен случай – на Викторианска Англия. Но не е това поводът да пиша тази статия.

Поводът – парадоксално – е смътната ми поука от празника Възкресение Христово. Замислих се, че ни липсва смирение. Липсва ни способността да осъзнаем, че нашите проекти, стремежи и разочарования не са оста, около която се върти светът. Участието на една малка партия в управлението не е залогът за промяна на цялото общество. Неуспехът на една ограничена група хора, обединени в партийна структура, да увлекат поддръжници, не е повод за осъждане на обществото.

Реформистите в България или се окайваме от на собствената си слабост и съответно – търсим силен покровител, или се оттегляме в поза на елитарно отчуждение. И двата избора са проява на високомерие и незачитане на обществото, в което живеем. В първия случай избираме властта, без да сме спечелили доверието, което я дава. Така жертваме обществената дейност и усилие поради съмнителното самочувствие, че конюнктурното “влизане в управлението” ще даде простор пред безценните ни идеи и кадри. Във втория избираме позицията на отшелник-съдник, предварително убедени, че “народът” не може да разбере висшия ни промисъл. Високомерно преценяваме, че сме наясно с нужната политика, но не си струва да се задълбочаваме в общуване с нищите.

И в двата случая проявяваме неспособност да оценим факта, че политикът се бори за скромната роля на представител на обществени позиции и интереси. Аз многократно съм писал, че възприемам единствено Демократи за силна България като последователна реформистка партия. Давам си сметка, че това съвсем не е комплимент за партията, в която членувам. Ако сме без смислена конкуренция за вота на избирателите-реформисти, а далеч не успяваме да го мобилизираме и обединим, това е лошо представяне. Хората, които мислят като нас и мечтаят заедно с нас, не ни покрепят на избори. Това означава, че не вярват в способността ни да ги представляваме и да работим за общество, в което администрацията защитава публичния интерес и дава свобода на частната инициатива. Не виждат в поведението ни готовност да претворим в политиката техните позиции, вместо собствените си разочарования.

Ако нашата цел е просто участие във властта, никой съюз не е достатъчно лош. Но ако мечтаем да обединим силата и енергията на гражданите, които искат същностна промяна на управлението, трябва да се откажем от вглеждането в изгубената власт и сила. Такова вглеждане е нескромно и ни отчуждава от хората, които имат съвсем различни нужди и приоритети. Трябва да се откажем и от плановете да се интегрираме в модела и да го култивираме от позициите на малцинството. Самомнението, че сме имунизирани към корумпиращото влияние на този модел, е нахално. То отблъсква противниците на модела.

Добре е да се подчиним на исканията и очакванията на това активно обществено малцинство, което не вижда в ГЕРБ и “Атака” алтернатива на тройната коалиция. Да разберем, че бизнесът иска прозрачност и свобода, а не приказки за дясно обединение. Нужно е да изясним позициите си за обществен интерес в опазването на околната среда и културното наследство. Време е да обсъдим границите на частния интерес във вулгарното презастрояване, което ни тласка към тежка финансова криза, поражда корупция и изпира черни пари. Да си припомним, че целта на закона е да пази слабия.

(публикувано във вестник "Седем" 30.04.2008г.)

сряда, април 02, 2008

Супер Боровец - проект на мафията?

Еколози алармират за чадър над ски проектите в Рила

Да се спрат строежите на "Супер Боревец" и още седем проекта в за изграждане на ски курорти в Рила, над които има политически чадър, както и включването на зоната "Рила-буфер" в европейската екомрежа НАТУРА 2000, поискаха във вторник граждански организации за спасяване на планината.

Природозащитниците настояха още премиерът Сергей Станишев да направи нещо във връзка със засечени разговори от страна на МВР на арестувания зам-директор на ГДБОП Иван Иванов, касаеща фирмата Екуест, с управляващ партньор Георги Крумов, основен инвеститор в проекта "Супер Боровец".

Апелираме за енергични мерки на централната власт – спиране на незаконните строежи и приемане на "Рила-буфер", каза Васил Кадринов, член на "Граждани за Рила". Беззаконието из зимните курорти и защитени зони е изцяло и само отговорност на сегашното правителство. Негова беше задачата да подготви териториите за прием в европейската екологичната мрежа Натура до 1 януари 2007, да ги узакони чрез Министерски съвет и да ги защитава.

По повод най-скорошните протести свързани с незаконно строителство в Паничище, Кадринов обясни, че неговата организация е отправила запитване до министерствата на регионалното развитие и на околната среда и им отговорено от МРРБ, че няма нарушения на закона, а от МОСВ заявили, че няма нужда да се прави оценка за съвместимост на строежа със защитените от НАТУРА 2000 зони.

В момента има 8 проекта за строеж на ски курорти само на територията на планина Рила. Това са "Супер Боровец", "Долна баня – Ибър", "Костенец – Белмекен", "Трещеник", "Семково", "Картала", "Паничище-Езерата-Кабул", известен още като "Супер Паничище" и "Искровете".

Безрезултатни са провеждащите се повече от година рекорден брой протести на различни неправителствени организации за спиране на строежа на ски писти и съоръжения в различни "проблемни" зони, за спиране на изсичането на горите. "Това ни навежда на мисълта, че има политически чадър над тези проекти", каза Кадринов.

"Екуест" и скандалната справка

В станалата публична справка на подслушвания бивш шеф от ГДБОП Иван Иванов фигурира името Георги Крумов, управляващ партньор на "Екуест", фирмата инвеститор в Супер Боровец.

Империята отвръща на удара:)

Просто не мога да не запазя тази информация: http://dnevnik.bg/show/?storyid=478697

Основателят на "Църквата на джедаите" е нападнат от Дарт Вейдър в Лондон

Основателят на Църквата на джедаите във Великобритания е бил нападнат от неизвестно лице в костюм на Вейдър по време на телевизионно интервю в Лондон, съобщава британският в.Телеграф. В този случай, силата не е била на страната на върховния джедай Барни Джоунс, на 36 години, известен също като джедай-майстор Женоба Хехол. Повелителят на тъмната страна, който според репортерите е бил пиян по време на атаката, пребил джедая с метален лост, след което нападнал и присъстващите журналисти. Църквата на джедаите е основана през 2001г. във Великобритания, след като повече от 400,000 души са заявили принадлежността си към религията на джедаите при преброяване на населението проведено на острова през същата година. Съществуват действащи епархии на църквата във Флорида, а тази година се очаква последователи на словото на Йода да организират служения във Филипините и други райони на източна Азия. "Това не беше шега, а проявление на сериозен дисбаланс на силата", казва джедай-майстор Женоба Хехол. Полицията разследва нападението. Преди да основе църквата през 2001г., Джоунс е работил във фризьорски салон.

четвъртък, март 27, 2008

понеделник, март 24, 2008

НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ДЕТСКИ И УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ

Раздел І. Общи положения

Чл. 1. (1) Тези норми се прилагат при проектирането на нови, както и при обновяване или разширение на съществуващи самостоятелни или обединени детски ясли и градини и учебно-възпитателни заведения.

(2) Учебно-възпитателните заведения представляват детска градина, обединена с училище I-ІІІ клас.

(3) Нормите не се отнасят за заведения със специално предназначение (за сирачета и социално застрашени деца, за деца с недъзи, за санаториални детски заведения и др.).

Чл. 2. При проектирането на детски и учебно-възпитатели заведения се спазват действуващите Норми за планиране на населените места, нормите за проектиране на сгради и съоръжения и стандартите, които са свързани с разглежданите въпроси, хигиенните норми. Противопожарните строително-технически норми и тези за защитните съоръжения на гражданската отбрана.

Раздел II. МРЕЖА НА ДЕТСКИТЕ И НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

Чл. 3. (1) Обхватът на децата от детските и от учебно-възпитателните заведения се определя, както следва:

1. в детските заведения - децата от 10 месеца до 6 (6,5) години;

2. в учебно-възпитателните заведения - децата от 2,5 (3) до 9 години (детска градина и училища І-ІІІ клас).

(2) В учебно-възпитателните заведения се включват деца до 2,5 (3) години само в случаите, когато в населеното място няма детско заведение с яслена група.

(3) Типът на детските заведения, видът на групите и броят на групите и класовете и детското заведение и в учебно-възпитателното заведение са съгласно таблици 1. Те се определят с градоустройствения план в зависимост от конкретните нужди на населеното място.

(4) Проектирането на детски заведения с капацитет, по-голям от 240 деца, и на учебно-възпитателните заведения с капацитет, по-голям от 200 деца, се допуска само по изключение като експериментални с разрешение от Министерството на народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ), Министерство на културата, науката и просветата (МКНП) и Комитета по териториално и селищно устройство (КТСУ).

(5) Обединени детски заведения се предвиждат, винаги когато е възможно при ново строителство, преустройство и увеличаване на капацитета чрез обновяване на материалната база,

Таблица 1

Тип заведения и

възрастови групи

Вид заведения

и вид групи

Капацитет

Забележка

обхват

брой деца

заведения

групи (класове)

(брой групи

(възраст)

в група

или класове

1

2

3

4

5

6

I. Детски ясли

20

постоянни

целодневни

4 и 6

*Могат да бъдат

10 мес.

нощуващи

на 2 смени.

- 2,5 (3) г.

2. Детски градини

постоянни

целодневни,

1 - 10

**Броят и видът

3 - 4 г.

25

сезонни**

нощуващи,

на групите се опре-

4 - 5 г.

25

полудневни*

деля от конкрет--

5 - б г. (6,5 г.)

25

ните нужди.

3. Обединени дет-

постоянни

целодневни,

2 - 10

**Оптималното

ски заведения***

сезонни**

нощуващи,

съотношение е:

полудневни

1 яслена гр. към

10 м - 2,5(3) г.

20

3 град. гр.

3 - 4 г.

25

4 - 5 г.

25

5 - 6 г. (6,5 г.)

25

4. Учебно-възпитат.

заве-дения

10 м. - 2,5 (3) г.

20

по изключение

3 - 4 г.

20

постоянни

целодневни

1 - 3 гр.

4 - 5 г.

25

постоянни

нощуващи,

1 - 3 кл.

5 - 6 г.

25

полудневни

6 - 7 г.

30

целодневни,

7 - 8 г.

30

полудневни

8 - 9 г.

30

(6) Учебно-възпитателни заведения се предвиждат в малките населени места, когато броят на децата за детски заведения формира 3 и по-малко групи, а на учениците - 3 и по-малко класове.

(7) Самостоятелни детски ясли се предвиждат, само когато изградената мрежа не дава възможност за строителство на обединени детски заведения.

(8) Полудневни детски групи се предвиждат към целодневни детски градини, учебно-възпитателни заведения, обединени детски заведения училища І - III клас, училища І-VII клас, Единни средни политехнически училища I степен (ЕСПУ - I степен).

Чл. 4. (1) Радиусът на обслужваната от детско или от учебно-възпитателно заведение територия, в зависимост от плътността на застрояване, е от 450 до 600 m. Изключения се допускат в малки населени места до IV функционален тип вкл.

(2) Допуска се радиусът на обслужване да бъде до 30 минути с автотранспорт за градинските групи и класовете на учебно-възпитателните заведения, обединени детски заведения или детски градини, обслужващи няколко селища от V до VIII функционален тип.

Чл. 5. (1) Детското или учебно-възпитателното заведение се проектира в населеното място при осигуряване на най-благоприятни санитарно-хигиенни условия (например отдалечено от промишлени предприятия, улици с интензивно движение, паркинги и др,).

(2) Когато детското или учебно-възпитателното заведение е в близост до улици с интензивно движение, достъпът до него се обезопасява.

Чл. 6. (1) Централизирано обслужване на детските и на учебно-възпитателните заведения с храна се предвижда във всички функционални типове населени места в зависимост от условията:

1. при наличие на обществена кухня със сектор за детска храна;

2. при наличие на детско заведение с кухня, позволяваща обслужването на няколко детски заведения;

3. при изграждане на нов жилищен комплекс по единна генерална сметка.

(2) Проектирането на кухня, принадлежаща само на едно детско заведение, се допуска по изключение.

Чл. 7. Пералня в детско или в учебно-възпитателно заведение се проектира по изключение, когато в населеното място няма специализирана пералня или обществена пералня с цех за детско пране.

Раздел III.

Раздел III. ТЕРЕН НА ДЕТСКИТЕ И НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

Чл. 8. (1) Теренът на детското или на учебно-възпитателното заведение се предвижда по възможност като самостоятелен квартал, а в жилищните комплекси - като обособен парцел.

(2) Теренът на учебно-възпитателното заведение се състои от:

1. зона на децата до 6 (6,5) г.;

2. зона на учениците;

3. обща зона (например физкултурна площадка, опитно поле, стопанска зона).

(3) Големината на терена на детските и на учебно-възпитателните заведения се определя:

1. за яслените групи - по 25 кв.м. на дете и по изключение в жилищните територии с голяма плътност - най-малко по 20 кв.м. на дете;

2. за градинските групи - по 35 кв.м. на дете и по изключение в жилищните територии с голяма плътност - най-малко по 25 кв.м. на дете;

3. за класовете - по 30 кв.м. на ученик и но изключение в жилищните територии с голяма плътност - най-малко по 25 кв.м. на ученик.

Чл. 9. (1) Сградата на детското и на учебно-възпитателното заведение се ситуира:

1. в най-неблагоприятната част на парцела (например по отношение на ориентация, засенчване и др.);

2. на не по-малко от 15 м. от уличната линия или съседен парцел, ако към тях са ориентирани спални, занимални, класни стаи, кабинети, и на не по-малко от 8 м. ако това са други помещения, ползувани от децата и учениците (например физкултурен салон, столова и др.).

(2) Теренът на детското и на учебно-възпитателното заведение трябва да има не повече от 30% застроена площ и не повече от 5% стопански двор.

Чл. 10. (1) физкултурната площадка се предвижда при всички детски и учебно-възпитателни заведения, независимо от техния капацитет и тип с площ:

1. при детските ясли с капацитет 4 групи - най-малко 55 кв.м., с 6 групи - най-малко 65 кв.м.;

2. при детските градини, обединените детски заведения и учебно-възпитателните заведения с капацитет до 4 групи или 1-2 групи и 1-2 класа от 150 до 200 кв.м., като за всяка група или клас в повече площта се увеличава с 25 кв.м., но не посече от 300 кв.м..

(2) Върху част от терена на общата физкултурна площадка при детските заведения с 4 и повече групи и при учебно-възпитателните заведения с 3 групи и 3 класа се предвиждат душове и басейн за закаляване на децата с дълбочина 0,4 м. (на водата 0,2 м.) и площта от 15 до 20 кв.м., свързани с водопроводната и канализационната система на сградата.

(3) Физкултурната площадка и площадките за активни занимания се . проектират по възможност на разстояние, не по-малко от 15 м. от учебните помещения и спалните.

(4) Не се допуска изграждането на отделни тоалетни и склад за дворни, уреди и играчки в терена на детското и на учебно-възпитателното заведение, а се ползуват тези към физкултурно-музикалния салон. Когато такъв не се предвижда или е ни втория етаж. тези помещения се проектират на първия етаж към административната част с пряк достъп от двора.

Чл. 11. На всяка група деца до 2,5 - 3 г. в детското заведение, независимо от типа и капацитета му, се осигурява площадка с регулируемо засенчване и площ от 120 до 130 кв.м., от които за игра с твърда настилка по 2,5 до 3 кв.м. на дете.

Чл. 12. При детските градини, обединените детски заведения и учебно-възпитателните заведения:

1. площадките на децата от 2,5-3 г. до 6 г. са специализирани за видовете дейности с последователно ползуване от групите (таблица 2);

2. площадките за учениците са специализирани за видовете дейности (таблица 2);

3. при възможност се предвижда алея с широчина 3 м., дължина най-малко 6 м. и наклон от 10 до 25% в зависимост от дължината.

Чл. 13. (1) В детските и учебно-възпитателните заведения с 3 и повече групи деца над 2,5 г. се предвижда природен кът и опитна градина с площ 15 кв.м. на група.

(2) Стопанската площадка със собствен ход се проектира в зависимост от конкретните нужди с площ, не посече от 100 кв.м. На нея се разполага ограденият кът на кофите за смет.

Чл. 14. Според паркоустройствения план:

1. в двора на детското или учебно-възпитателното заведение се осигуряват в зависимост от капацитета му една до три питейни фонтанки;

2. дворът на детското или на учебно-възпитателното заведение трябва да има ограда с височина, не повече от 1,6 м.; не се допускат плътни тухлени или стоманобетонни огради.

Таблица 2

Брой площадки при различен капацитет

Видове площадки

на детските градини, обединените

Дейности

детски заведения и учебно-възпитателните

заведения (групи, групи + класове)

3

4

5

6

7

8

1-2 + 1-2

3+3

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

1.

Физкултурна площадка

1

1

1

1

1

1

1

1

Спортно-подготвителни

150+300

игри, закаляване,

занимания с вода, пясък,

слънчеви и въздушни бани

2.

Площадка за художествено

-

-

1

1

1

1

-

1

Празненства на открито,

творчески занимания 120 кв.м.

драматизации, танци,

музикални игри

3.

Площадка за сюжетно-ролеви

1

1

1

1

1

1

(-)1

1

Сюжетно-ролеви игри с привила,

игри - 120 кв.м.

музикални игри

4.

Площадка за конструктивни

1

1

1

1

1

1

1

1

Игра с едроформатен

игри- 100-150 кв.м.

конструктор

5.

Площадка за под-

1

1

1

1

1

1

1

1

Подвижни игри

вижни игри - 140 кв.м.

6.

Площадка за тихи

-

1

1

2

2

2

(-)1

2

Литературни занимания,

занимания - 60 кв.м.

развитие на речта.

художествено-естети-

чески занимания

7.

Площадка за сюжетно-ролеви

-

-

-

-

1

1

-

-

Сюжетно-ролеви игри,

игри с амфитеатър и

игри с правила,

стена-екран-150 кв.м.

драматизации

Раздел IV.

Раздел IV. СГРАДА НА ДЕТСКИТЕ И НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

Чл. 15. (1) Сгрялата на всяко детско или учебно-възпитателно заведение се проектира в зависимост от вида, типа и капацитета му, микроклимата и конкретните условия на населеното място.

(2) Сградата на учебно-възпитателното заведение се проектира така, че:

1. при нужда групите на децата да бъдат изолирани от учениците;

2. да има удобен достъп до физкултурния салон, игротеката и кабинетите, за ползуването им по график от децата и от учениците;

3. да има пряк достъп за външни посетители до административно-стопанските служби.

Чл. 16. Сградата на детското или на учебно-възпитателното заведение се проектира до три етажа. Детските групи и класовете се предвиждат на първи и втори етаж. Разполагането им на третия етаж се допуска само с разрешение на КТСУ и МНЗСГ.

Чл. 17. (1) Входовете и стълбищата в детските и учебно-възпитателните заведения се проектират, както следва:

1. за всеки две яслени групи и всеки четири градински групи - общ вход и стълбище;

2. за единствена яслена група в детското заведение се допуска отделен вход;

3. за педагозите и медицинския персонал се допуска да ползуват вход за детски групи,

4. за стопанските служби - отделен вход;

5. за изолационното помещение - при възможност - отделен вход;

6. за класовете - общ вход и стълбище.

(2) При проектиране на стълбищата да се спазва БДС-8267.

(3) При двуетажни и триетажни сгради отстоянието от вратите на помещенията, в които пребивават деца, до стълбищата не трябва да е повече от 30 м.

(4) Светлата широчина на коридора към класните стаи е най-малко 2,4 м.

Чл. 18. (1) Светлата височина на помещенията е най-малко 2,6 м., а на класните стаи - 3,0 м.

(2) Ориентацията на прозорците на помещенията е:

1. за дневни, спални, учебни помещения-юг, изток, югоизток;

2. за физкултурно-музикалния салон и другите общи учебни помещения-всички посоки без север.

Раздел V.

Раздел V. ЗВЕНА И ПОМЕЩЕНИЯ НА ДЕТСКИТЕ И НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ,

Чл. 19. (1) Функционалните звена на различните групи деца и учениците се проектират с помещения и площи съгласно таблица 3

(2) В зависимост от приложената конструктивна система се допуска отклонение ±10% от посочените площи.

(3) Във функционалните звена на децата:

1. с непосредствена връзка се проектират следните помещения: гардероб-филтър със занималнята; гардероб-филтър с умивалнята и тоалетната; занималнята със спалнята;

2. допуска се връзката на офиса със занималнята да се предвиди през гардероба;

3. зрителната връзка с тоалетната се предвижда предимно от занималнята, чрез остъклена витрина, с долен ръб на разстояние 1,0 м. от пода.

(4) Преддверието пред гардероба служи и за чакалия на родителите.

(5) За учениците се осигуряват площи и помещения съгласно таблица 3:

1. за всяка паралелка се предвижда по една класна стая;

2. стаите за почивка се оразмеряват за половината от броя на учениците от първи клас;

3. гардеробни шкафчета за учениците се предвиждат към всяка класна стая.

Таблица 3

Целодневна

Полудневна

Първи клас

Втори и

Забележка

N:

Наименование на

и нощуваща

група

трети клас

помещенията

група

необходима

необходима

необходима

необходима

площ, кв.м.

площ, кв.м.

площ, кв.м.

площ, кв.м.

1.

Занималия

100

50

-

-

2.

Спалия

100

-

-

-

3.

Гардероб-филтър

40-50

20-25

-

-

4.

Тоалетна и умивалня

40-50

20-25

-

-

5.

Офис

40-50

-

-

-

6.

Класна стая

-

-

50

50

7.

Стая за почивка

-

-

25

-

Чл. 20. (1) Към детските градини, обединените детски заведения и учебно-възпитателните заведения се предвиждат учебни помещения за общо ползуване по график според таблица 4.

(2) Плановото решение и конструкцията трябва да осигуряват обединяването при нужда на два кабинета или на физкултурния салон и един кабинет.

Чл. 21. (1) Към детските заведения с 4 и повече групи деца над 2,5 г. и към учебно-възпитателните заведения с повече от 2 групи +2 класа се предвижда физкултурен салон със склад за уреди и тоалетни съгласно таблица 4. Той е по възможност на първия етаж.

(2) Към детските и учебно-възпитателните заведения с 6 и повече групи на децата над 2,5 г. се допуска с разрешение на КТСУ, съгласувано с МНЗСГ, да се проектира плувен басейн с размери 6/12,5 м. и с максимална дълбочина 0,8 м.

(3) Басейнът се предвижда със самостоятелен вход, помещение за треньора, съблекалня за 15- 20 деца и тоалетна клетка с мивка.

(4) Басейнът за деца може да се проектира и към плувен комплекс за ученици и граждани с отделни: вход, салон и обслужващи помещения.

Таблица 3

Наименование

Детски

градини и

обединени

Учебно-

възпитателни

Видове

дейности

на поме-щенията, кв.м.

заведения

с брой групи

деца над 3 г.

заведения

с брой

максимален набор

минимален набор

групи

деца над

3 г. и

класове

3-4

5-6

7-8

1-2+ +1-2

3+3

1

2

3

4

5

б

7

8

9

1.

Физкултурно-музикален

1

1

1

1

1

Физическа култура, му-

Физическа култура,

салон със склад и

зикално-ритмични уп-

музикално-ритмични

WС-80 кв.м.

ражнения, подвижни

упражнения- тържества

игри, куклен театър.

конструиране, тържества

2.

Игротека - 80 кв.м.

-

-

-

1

1

Прожекция на филми,

Пионерска дейност, библи-

драматизация, куклен

отека, свободни игри

театър, пионерска дей-

ност, библиотека, сво-

бодни игри, фонотека

3.

Кабинет - 50 кв.м.

-

1

1

-

1

Прожекция на филми,

Прожекция на филми,

драматизация, куклен

драматизация, куклен

театър, рисуване, моде-

театър

лиране

4.

Кабинет - 50 кв.м.

-

-

1

-

-

Рисуване, моделиране,

Фонотека

конструиране

Таблица 5

Наименование

Капацитет на ясли, градини, обединени детски заведения и

Забележка

на помещенията

учебно-възпитателни заведения

1 - З групи

4 - 8 групи

9 -10 групи

1-2+1-2 гр.+кл.

3+3 гр+кл.

ДГ, ОДЗ

ДЯ, ДГ, ОДЗ

ДГ, ОДЗ

УВЗ

УВЗ

площ, кв.м.

площ, кв.м.

площ, кв.м.

площ, кв.м.

площ, кв.м.

1

2

3

4

5

6

7

8

1.

Кабинет на директор

12

12

12

12

12

За изолационна се из-

(или завеждащ детска

ползува лекарският

ясла)

кабинет.

2.

Методичен кабинет

12

12(16)

16

12

12(16)

(учителска стая)

3.

Лекарски кабинет с бокс

16

16

16

16

16

Домакин-касиерът и

за физиопрофилактика

директорът ползуват

едно помещение.

4.

Изолационна с WС

*

12

12

*

12

5.

Канцелария

**

12

12

**

12

6.

Помещение за колички

да

да

да

да

да

или склад

7.

Гардероб, санитарен въ-

да

да

да

да

да

зел и душ за персонала

Всичко площ от

50-55

75-80

80-85

50-55

75-80

т. 1 до 7 в кв.м

Чл. 22. (1) Административните и медицинските помещения към детските и учебно-възпитателните заведения се проектират според таблица 5.

(2) Помещенията за медицински служби се проектират, като се спазват следните изисквания:

1. боксът за физиопрофилактика към лекарския кабинет се отделя с остъклена преграда с долен ръб на 0,8 м. от пода;

2. помещението „Изолация" се проектира в зрителна връзка с кабинетите на лекаря или директора чрез остъклена преграда с долен ръб на разстояние 0,6 м. от пода;

3. при детските заведения сби повече групи в изолацията по възможност се оформят два бокса.

(3) Учителската стая (методичният кабинет) се предвижда до кабинета на директора.

(4) В детските заведения сби повече групи към санитарния възел за персонала се предвижда клетка за инвентара за почистване.

Чл. 23. (1) Стопанските части - кухня, пералня и котелно към детските и учебно-възпитателните заведения се проектират съгласно таблица 6. По възможност те се разполагат в сутерен с осигурено естествено осветление.

(2) В учебно-възпитателното заведение за учениците и учителите се предвижда столова, при което:

1. не се допуска тя да бъде в сутерена,

2. оразмерява се за 45-50% от общия брой на учениците и учителите по 1 до 1,1 кв.м. на едно място;

3. към нея се организира бюфет за учениците.

(3) В детските заведения до 3 групи и в учебно-възпитателните заведения се допуска:

1. топлата и млечната кухня да са в едно помещение;

2. подготвителните към кухнята да са в едно помещение.

Раздел VI.

Раздел VI. ЕЛЕМЕНТИ НА ПОМЕЩЕНИЯТА НА ДЕТСКИТЕ И НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

Чл. 24. (1) Обзавеждането и съоръжаването на помещенията на детските и на учебно-възпитателните заведения се предвижда пи нормативи на МКНП и МНЗСГ.

(2) В класните стаи:

1- учебната дъска се монтира на височина от пода 75-80 см.;

2. минималната и максималната отдалеченост на учениците от учебната дъска е съответно 2 и 9 м.;

3. пътеките между мебелите са най-малко 55 см.

Чл. 25. (1) Прозорците на дневните, спалните и учебните помещения се проектират така, че:

1.в дневните и спалните да са на височина от пода 60 см. и на минимално разстояние от тавана, с възможност за поставяне на слънце-защитни устройства;

Таблица 6

Капацитет на детските ясли, градини, обединени

N:

Наименование на помещенията

детски заведения и учебно-възпитателни заведения

Забележка

1-3 гр. (+кл.)

4-8 гр.(+кл)

9-2 гр.(+кл.)

ДГ, ОДЗ, УВЗ

ДЯ, ДГ, ОДЗ, УВЗ

ОДЗ, УВЗ

1

2

3

4

5

6

1

Топла и студена кухня с 1(2) уми-

да

да

да

1. При централно снабдяване с храна

вални* и офис

помещенията по т. 1

до 11 се заменят с

2

Млечна или сладкарска кухня

не

да

да

помещение за приемане на храната,

3.

Подготвителна за месо

да

да

да

офис домакински склад, помеще-ние

за отпадъци и умивалня за

4.

Подготвителна за птици и риба

**

**

**

изплакване на съдовете - общо

25-30 кв.м. с отделен вход.

5.

Подготвителна за зеленчук

да

да

да

6.

Дезинфекционна за яйца

**

**

**

7.

Склад за зеленчук

да

да

да

8.

Охлаждаеми складове

***

***

***

2. При снабдяване на деца вън от за-

ведението или на друго ДЗ или

9.

Склад за сухи продукти

да

да

да

УВЗ с храна се предвижда още

10.

Склад за амбалаж

да

да

да

един офис 10 кв.м. с отделен вход.

11.

Помещение за отпадъци

да

да

да

12.

Гардероб, санитарен възел и душ

да

да

да

* за кухненски и трапезни съдове

за кухненския персонал

(при УВЗ)

** като кът от кухнята

13.

Склад за гориво****

*** хладилници

**** когато кухненското съоръжаване

не работи с електричество.

Всичко площ по точка 1 до 13 - от 60 до 140 кв.м. по технологичен проект.

1

2

3

4

5

6

14.

Склад за нечисто бельо

да

да

да

3. При централно изпиране на бельо-

15.

Пералня

да

да

да

то помещенията по т. 14-18 се

заменят със: склад за нечисто

16.

Сушилня - гладачка

да

да

да

бельо, помещение за изпиране на

дребно бельо ик склад за чисто бе-

17.

Склад за чисто бельо

да

да

да

льо - общо 20 - 25 кв.м. с отделен

вход

18.

Гардероб, санитарен възел и душ за

да

да

да

персонала на пералнята

Всичко площ от точка 14 до 18 : 35-40 кв.м. 45-50 кв.м. 65-70 кв.м.

1

2

3

4

5

6

19.

Котелно помещение

да

да

да

4. При централно топлоснабдяване

20.

Склад за гориво

да

да

да

помещенията по т. 19-22 се за-

менят с помещение за абонатна

станция 25-50 кв.м.

21.

Гардероб, санитарен възел и

да

да

да

душ за огняра

22.

Вентилационно помещение *****

не

не

да

***** Когато има предвидена приточно

изтегляща вентилация

за кухнята и пералнята.

Всичко площ от т. 19 до 22 : 45-50 кв.м. 90-95 кв.м. 145-150 кв.м.

2. в класните стаи и кабинетите да са на височина от пола 90 см. и на минимално разстояние от тавана, с възможност за поставяне на слънце-защитни и затъмняващи устройства;

3. да бъдат обезопасени;

4. най-малко 50% от площта на всеки прозорец да бъде отваряема;

5. южните, югозападните и западните прозорци се проектират със слънцезащитни устройства с променливо действие в зависимост от дневните и сезонните нужди.

(2) Вратите па помещенията, в които пребивават деца, се отварят по посока на изхода на секцията или сградата.

Чл. 26. (1) Основните помещения па децата и учениците се проектират с естествено осветление при съотношение на остъклената площ към площта па пода 1:3 до 1:4.

(2) При осигурено вентилиране се допуска складовете, офисите и санитарните възли за персонала да нямат естествено осветление.

Чл. 27. (1) При проектирането на детските и учебно-възпитателните заведения се имат предвид следните изисквания:

1. подовете на дневните, спалните п гардеробите на групите и тоалетните на пелените групи, класните стаи, кабинетите и игротеката трябва да са от топлоизолационни материали, устойчиви на дезинфекционни разтвори и удобни за лесно почистване;

2. мозаечен под се допуска и коридорите, сервизните помещения, входния вестибюл и стълбищата;

3. стените па помещенията, и конто пребивават деца. се предвиждат с покритие, което е гладко, матово и поддаващо се на дезинфекция;

4. стените на кухнята, пералнята и тоалетните се облицоват с фаянсови плочки на височина на вратата.

(2) Интериорът па детските и учебно-възпитателните заведения трябва да подпомага естетическото възпитание на децата и учениците, като прилагането на дефицитни материали- скъп камък, цветни метали и др.п., се предвижда с разрешение на КТСУ.

Раздел VII.

Раздел VII. КОНСТРУКЦИЯ И ИНСТАЛАЦИИ НА ДЕТСКИТЕ И НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

Чл. 28. При проектирането па детските и па учебно-възпитателните заведения се спазват действуващите технически нормативни документи за проектиране на конструкцията, водопроводните, канализационните, електрическите, отоплителните и вентилационните инсталации.

Чл. 29. Строителната система се предвижда така, че да осигурява възможност за преустройства п разширяване на сградите на детските и на учебно-възпитателните заведения, както и разделяне или обединяване на техните основни помещения.

Чл. 30. В детските и учебно-възпитателните заведения, конто имат сутерен, се проектират помещения за противорадиаццонно укритие или скривалище според нормите за проектиране па защитните съоръжения на Гражданската отбрана и конкретните указания на Гражданската отбрана за всеки отделен случай.

Чл. 31. При възможност задължително се предвижда включването на детското и на учебно-възпитателното заведение към ТЕЦ или локално централно отопление на намираща се в близост обществена сграда. При невъзможност за това те се проектират със собствено централно отопление.

Чл. 32. (1.) Изолаторът се проектира с вентилационна шахта.

(2) Към физкултурно-музикалния салон и игротеката се предвижда петкратна смукателна вентилация, като съответно се завишава повърхността на отоплителните тела.

Чл. 33. (1) Към инсталациите за топла и студена вода в умивалните на децата и санитарните възли на учениците се предвиждат терморегулатори, които осигуряват температурата на студената вода да бъде не по-ниска от 18°С, а на топлата вода - не по-висока от 37°С.

(2) Санитарно-техническото съоръжаване на санитарните помещения за децата в детските и учебно-възпитателните заведения се предвижда според таблица 7. При проектирането му трябва да се има предвид следното:

1. разстоянието от горния ръб па детските тоалетни мивки до пода е 40 см. за децата до 3 г. и 50 см - за децата над 3 г.;

2. разстоянието от горния ръб на ваничката в яслената група до пода е 90 см.;

3. в групата на децата над 3 г, клозетните седала са в клозетни клетки с преградни стени с височина 1 м и долен ръб иа 0,2 м. от пода.

(3) Санитарно-техническото съоръжаване на санитарните помещения за учениците в учебно-възпитателните заведения се предвижда според таблица 7. При проектирането му трябва да се има предвид следното:

1. санитарните помещения са отделни за момчета и момичета:

2. разстоянието от горния ръб на детските тоалетни мивки до пода е 60 см.;

3. клозетните клетки са с преградни степи и врати с височина 1,5 м. и долен ръб на 20 см. от пода.

(4) Клозетна клетка с преддверие с тоалетна мивка се проектира:

1. към физкултурно-музикалния салон в детските заведения сби повече групи и към басейна (ако такъв се предвижда);

2. за персонала на всеки 3 групи и на всеки 3 класа (+ по един душ).

(5) Освен в санитарните звена, тоалетни мивки се предвиждат още:

1. за децата - 1 брои към кабинета по рисуване и 2 броя към столовата,

2. за персонала - по 1 брой към изолационната, кабинета на лекаря, методическия кабинет,

(6) Към салона на басейна се предвиждат 3 душа за децата.

(7) В офиса на целодневните и нощуващите групи се осигурява двугнездов умивалник с плотове и сух стерилизатор.

Чл. 34. При проектиране на изкуственото осветление в помещенията на детските и учебно-възпитателните заведения трябва да се спазва следното:

1. в лекарския кабинет, изолационната и кабинета на директора се осигурява допълнително изкуствено местно осветление;

2. в помещенията, предназначени за нощуване на децата, се предвижда дежурно осветление, чиито осветителни тела са на височина над 1,8 м. и с не повече от 0,6 лукса хоризонтална осветеност на височина 0,5 м.; предвижда се и евакуационно осветление;

3. в един от кабинетите се предвиждат осветителни тела със спектър, близък до естественото осветление;

4. външно осветление се осигурява на всички входове на детските и учебно-възпитателните заведения.

Таблица 7

Санитарни помещения за

Санитарно оборудване

яслена

цело-

полу-

момичета

момчета

група

дневна

дневна

I-III кл.

I-III кл.

група

група

при 3 класа

при 3 класа

1

2

3

4

5

6

7

1.

Мивка да възрастни

1

-

-

-

-

2.

Детска тоалета мивка

2

3-4

1

1

1

3.

Ваничка за крака с бате-

рия с подвижен душ

-

1

-

-

-

4.

Ваничка за крака

1

-

-

-

-

5.

Ваничка с батерия с под--

вижен душ

1

-

-

-

-

6.

Детско клозетно седяло

1

3

1

2

1

7.

Изливинк

1

-

-

-

-

8.

Писоари

-

-

-

-

3

Чл. 35. (1) В детските и учебно-възпитателните заведения се предвиждат контакти, както следва:

1. обезопасени с капачки - в класните стаи, игротеката и кабинетите - по 2 броя на челната стена и по 1 брой - на задната стена;

2. обезопасени и заземени - в лекарския кабинет и бокса за физиопрофилактика - по 1 брой;

3. обезопасени контакти се предвиждат и във всички основни и спомагателни помещения.

(2) Входовете на детските и учебно-възпитателните заведения се свързват чрез звънчева и домофонна инсталация с кабинета на директора, канцеларията и гардеробите на групите.

(3) Радиоозвучителна инсталация се предвижда в класните стаи, залата за хранене, игротеката, физкултурно-музикалния салон, административните помещения, лекарския кабинет и кухнята.

(4) Телефонна инсталация се предвижда в кабинета на директора, лекаря, канцеларията и учителската стая.

(5) Сигнална инсталация се предвижда в класните стаир физкултурния салон и площадките на класовете.

Раздел VIII.

Раздел VIII. ОБНОВЯВАНИ НА ДЕТСКИТЕ И НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

Чл. 36. (1) При увеличаване на капацитета, промяна на вида и типа или обновяване и модернизация на съществуващите сгради с оглед нуждите на детските и на учебно-възпитателните заведения се допускат отклонения но отношение на:

1. площните показатели на административно-стопанските помещения - до минус 20%;

2. функционалните връзки на групите па децата над 2,5-3 години с допълнително изграден физкултурно-музикален салон или допълнително изградени специализирани кабинети;

3. площните показатели на новозастроената частна двора до минус 20% в случаите на допълнително пристрояване на физкултурно-музикален салон или специализирани кабинети.

(2) Други отклонения се допускат само при доказани функционални и санитарно-хигиенни предимства, като съдържанието на звената из групите и площните им показатели и площните показатели на класните стаи и кабинетите задължително се запазват.

Чл. 37. Допуска се включването на звено на полудневна детска градина в партерния етаж на жилищна сграда само при осигурени санитарно-хигиенни, функционални, площи и, градоустройствени и други изисквания към нея, предвидени и тези норми за проектиране.

Чл. 38. При модернизация на двора на детските и на учебно-възпитателните заведения се предвиждат всички възможни подобрения на микро-климатичните и функционалните условия за провеждане на режима и учебната програма на децата и учениците.

Заключителни разпоредби

Заключителни разпоредби

§ 1. Нормите се издават на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство.

§ 2. Нормите отменят: „Детски заведения. Норми за проектиране", отпечатани в Бюлетин за строителство и архитектура", кн. 4 от 1983 г.

§ 3. Нормите са утвърдени със заповед № РД-02-14-395 от 13. XI. 1987 г. на председателя на Комитета но териториално и селищно устройство и се прилагат за обекти, които започват да се проектират след 1. III. 1988 г.

§ 4. Указания но прилагането на нормите дава председателят на Комитета по териториално и селищно устройство.