Английският майстор-готвач сър Джейми Оливър стана световно известен с принципа си „Strip it bare and make it work“ - „Опрости го, за да заработи“. С други думи – свежда сложните рецепти на „високата кухня“ до същността им, така че да са разбираеми и лесно приложими за любителите-готвачи. (Принципът наистина работи, но в този текст не мисля да се задълбочавам в кулинарни въпроси.)
В тази статия прилагам готварския принцип на сър Джейми, за да се опитам да отговоря на същностния въпрос за пасивността на младите и реформистки настроени избиратели. Започнах да пиша, за да анализирам едно дълго интервю на лидера на СДС г-н Пламен Юруков, и да изложа някои размисли за очевидната криза в Съюза на демократичните сили. С неприятна изненада установих, че ако сведем предизвикателствата пред десните партии до същността им, няма да видим твърде различни проблеми ...Неспособността да се изведат смели реформистки послания и значителни политически идеи не е присъща единствено на СДС и явно не се дължи само на трайната лидерска криза. Наличието на безспорен лидерски авторитет не помага на “Демократи за силна България” да осъществи пълноценно представителство на гражданите с реформистки настроения. Като член на ДСБ естествено ще разсъждавам по-скоро за публичното поведение на тази партия.
Изкушавам се да “съблека” проблемите до един, основен – избирателите не виждат в СДС и ДСБ носители на политическа промяна, на нова вълна реформи. Родените през 80-те години просто не помнят управлението от края на 90-те. Други оценяват свършеното тогава, но са убедени, че днес е необходима различна политика и очакват послания, съобразени с днешните си приоритети и нужди. Но мнозина в ДСБ се надяват да осигурят обществена подкрепа чрез послания, насочени към миналото (“Помните ли кой извади България от предишната криза?”) или чрез сравнения между управляващата тройна коалиция и реформаторското управление от ’97-01 година. Без да изпитвам съмнение, че днешното българско правителство е най-разбойническото поне от 20 години насам, намирам подобно политическо поведение за неплодотворно и дори неразумно. Постоянните паралели между “Виденовата зима” и “Станишевата зима” са толкова уместни, колкото сравнението между родния банков грабеж от 90-те и световната финансова криза от 2008. Живеем в напълно различни условия и гражданите имат нови стандарти за добро управление и ефективна публична власт. Самите ние – съхранените избиратели на десницата – не бихме приели методите и маниерите на управление на правителството на ОДС десет години по-късно.
Нямам нито възможността, нито амбицията да обсъждам всички изражения на една платформа, която пресъздава модерен европейски стандарт за упражняване на публичната власт. Ще се спра обаче на две изключително важни точки, по които една партия може ясно да се легитимира като реформистка сила: прозрачността и общественият контрол върху службите за сигурност от една страна, и действия срещу презастрояването и хаоса в строителното планиране от друга.
Двадесет години след началото на политическите промени и десет – след въвеждането на модерна структура на администрацията, мнозинството българи започват да осъзнават, че “правоохранителните” органи в България са изцяло нереформирани. Слагам кавички, защото без реформи тези служби изобщо нямат за задача да осигуряват правата и сигурността на гражданите. Напротив – те упражняват упорита противозаконна намеса в личния ни живот, като обслужват интересите на икономически групировки, основани от бившите им преки служебни началници. ДСБ отдавна е единствената партия, която си позволява да критикува дейността на службите и да разкрива нарушенията на действащото законодателство. Предложението на партията за закриване на мъртвородената ДАНС е смела стъпка, открояваща се фона на политическия скандал, в който съюзници се замерват с кодирани съобщения, неясни на обществото.
Наложително е обаче да се направи и следващата стъпка – предложения за осъществяване на политически и обществен контрол върху службите и за рязко ограничаване на възможностите им за намеса в личния живот на гражданите. Противопоставяне срещу Наредба №40 на МВР и ДАИТС и политика в рамките на Европейската народна партия за предотвратяване на включването на т.нар. “Евротроянец” (задължителен шпионски софтуер) в новия европейски телеком пакет, който в момента се обсъжда в Европейския парламент. Единствено партия, която има смелостта и силата да се откаже от привилегиите, които непрозрачната система за сигурност дава на управляващите, може да бъде изпратена от реформистките избиратели във властта. Подобни позиции, разбира се, биха затруднили общуването между ДСБ и ГЕРБ, които заемат най-ретроградна позиция по отношение на службите. Но от друга страна, това би улеснило гражданите да изберат между различните “десни” партии. Привържениците на силната ръка и на мускулесто МВР винаги имат своя Бойко Борисов и неговите съученици от Симеоново. Ценителите на индивидуалните свободи и политическата прозрачност също трябва да имат подходяща алтернатива.
Неизбежна част от реформистката платформа е и темата за хаоса в строителното планиране и последващото презастрояване. Странно е, че мнозина мои събеседници винаги са пренебрегвали темата като второстепенна и повърхностна, изместваща „по-важни“ политически или стопански дебати. Трудно ми е да приема подобно схващане. Строителната вакханалия от последните три-четири години (неприкрито насърчавана от властта на централно и местно ниво) е главен двигател на политическа корупция и унищожаване на природата и градската среда, среда за данъчни измами и изпиране на пари. Благодарение на хаотичното планиране на парче бяха нанесени непоправими щети на инфраструктурата и беше задълбочена енергийната криза. Перспективите за устойчиви доходи чрез развиване на семеен туризъм бяха прекършени в повечето курорти. Не на последно място, безразборното строителство без път, вода, електрическо захранване и канализация е основният рисков фактор пред финансовата система, поради шоковата обезценка на хиляди ипотекирани обекти. Политическото решение е логично и очевидно – налагане на общовалидни абстрактни норми, допускащи застрояване единствено въз основа на предварително общо градоустройство и след планиране на съответната пътна, енергийна и санитарна инфраструктура. Освен че подобни норми са правило във всяка развита държава от десетилетия, това е и единственият начин за осигуряване на енергийна ефективност на отоплението на жилищата. Липсата на политическа воля за подобно решение е обяснима – политическите елити са изкушени от облагите на презастрояването ad hoc – всяко преотреждане на земя, всяко градоустройствено решение зависи от чиновническия произвол, вместо от повелителните норми на закона. Корупцията е повсеместна.
Ако една партия иска да се наложи като лидер на реформисткото пространство, като локомотив на ново поколение реформи, тя не може да мълчи по тези въпроси. Защото гражданите вече не мълчат и няма да се доверят на свенливите.
Агенция "Фокус"
