Българската топлофикация е енергиен вампир

Инж. Илия Димитров – експерт по топлотехника

Oгледалото на топлофикацията у нас безспорно е централизираното топлоснабяване на столицата. Гражданите имат много малка представа, да не кажа никаква, какво точно се крие зад думичката "парно", с която се свързва безспокойството и истинския страх на стотици хиляди софиянци през последните седмици.

Показателно в това отношение е обяснението, което даде виден журналист в интервюто си преди няколко седмици в предаването “На четири очи” по Нова Телевизия. Топлата вода, която се получавала от топлофикацията била резултат от охладената пара в тецовете, изхвърляна като остатък при производството на електрическа енергия. Така мислят и много извесни хора, а за нещастие между тях срешаме и депутати. Тази голяма заблуда всъщност създава мита за “евтино парно”. Достатъчно е да бъде казано на хората, че всичките десет топлоцентрали, които отопляват София са най-обикновени отоплителни станиции.

Общо 45 броя огромни водогрейни котли само подгряват водата, която се движи в подземните стоманени тръби – отиване и връщане, от централите към абонатните станции и обратно. Тази огромна топлопреносна мрежа с обща дължина на тръбите над 2 км съдържа 200 000 кубически метра “гореща вода”. Огромни електрически помпи, изразходващи електроенерия, колкото се използва за осветлението на цял град, тласкат тази вода непрекъснато, цяла година /8760 часа/, очаквайки някои абонати от някоя сграда да си “вземат” гореща вода, с която да бъде подгрята в абонатната им станция тяхната студена вода или водата, циркулираща в радиаторите им.

Веднага става ясно, че колкото повече абонати се откачат от мрежата, толкова повече са загубите на фирмата “Топлофиакция София” АД. Преминавайки през студените подземни канали, горещите тръбопроводи губят огромно количество топлина (топлинна енергия) чрез излъчване и от пропуски в тръбите. Тези официално признати “загуби от преноса” достигат средно над 25% от цялото количество топлоенергия, произведено от централите. В цифра това представлява 25% от 3 млн. мгвтч, или 750 хил. мгвтч.

Естествено е да попитаме колко струват тези загуби. Ще направим най-елементарното изчисление. За производството на един мгвтч (мегаватчас) топлинна енергия се употребяват 130 куб. метра природен газ плюс 30% други разходи. При цена на газа 500 лв. за 1000 куб.м. сметката показва 92,867 лв/мгвтч. Всичко за 750 хил. мгвтч е равно на 69,19 млн.лв. Изхабеният за тези загуби природен газ е 97,5 милиона куб.м. Този е най-големият, органичният неодстатък на централизираното топлоснабдяване, посредством горещоводни топлопреносни мрежи. Всякакви предложения за по-висока ефективност в топлоцентралите се обезсмислят от безумното ценрализирано разпределение на топлината с помощта на гореща вода. Природеният газ носи в себе си 9,3 квтч топлина (800 ккал./куб.м), която “насилствено” се вкарва в горещата вода, с което по пътя до потребителите се губят 45% от топлината.

Както показахме, софийската топлофикация унищожава годишно около 100 млн. куб.м. скъпоценен природен газ. Този газ, употребен по цивилизован начин, както става във всички други страни, ще задоволи потребностите от отопление, топла вода и за приготвяне на храна на повече от 65 000 домакинства! Много “специалисти” намират спасението в някои модерни слова. Например, според един депутат, който, по думите му, “се съветва със специалисти”, достатъчни били само 100 млн., за да се приложи в София когенерацията. Звучи също като обяснението за “остатъчната пара”. Добре ще е този депутат да се обърне към Топлофикация Ямбол, където още преди 10 години беше разигран този вариант. Стигна се дори до търг за изграждането. Оказа се, че за мощност 1,0 мгвтч не стигат 1 млн. евро. На столицата биха свършили работа около 500 мгвтч. Важно е също така да се знаем, че при истинската когенерация няма какво да се прави с енергията “на опашката” (изходящи газове с температура 400-500 градуса) през летния период. И отново с изчислените 100 млн. куб.м “загуби от преноса”. Втората голяма тайна се крие в истинската цена на топлинната енергия. Не 82 лв/мгвтч, както каза проф. Шушулов, а 160 лв/мгвтч струва топлинната енергия, със загубите франко купувача.

Столичната община се отказа от скандален план за преустройство на центъра

Красен Николов 9 Септември 2008

Главният архитект на София Петър Диков публично се отказа от плана за преустройство на западната част от столичния център. Това стана в понеделник след като дирекция "Архитектура и градоустройство" (ДАГ) бе подложена на сериозен обществен натиск от жителите на района.

Публикуваният в Държавен вестник план за преустройство на зоната между ЦУМ, ул. "Пиротска", бул. "Ал. Стамболийски" и бул. "Христо Ботев", предвиждаше събаряне на 14 стари сгради, в които живеят около 100 семейства. На тяхно място трябваше да бъдат изградени 5 "обслужващи" улици и няколко бизнес-центъра. Голяма част от тези сгради са в списъците на Националния институт за паметниците на културата (НИПК) и представляват защитено културно-историческо наследство.

Организирани в гражданско сдружение, жителите на района протестираха ожесточено срещу намеренията на Столична община. Адвокатите на сдружението заявиха, че планът на Диков противоречи на "всички възможни закони". Според правните представители на сдружението общият устройствен план на София отрежда квартала за "делови център" и "стар градски център", а планът на общината предвижда той да стане единствено "делови център".

Освен това изграждането на новите улици не е мотивирано в документацията, част от предвидените за строеж подземни паркинги неправомерно навлизат под частни парцели, не е искано становище от Националния институт за паметниците на културата (НИПК). Това прави плана негоден за обществено обсъждане и лесно атакуем пред административния съд, заявиха адвокатите.

"Плановете не са съобразени с отстоянията предвидени в Закона за устройство на територията, в противоречие с решението на общинския съвет е завишена с 4 метра допустимата височина на застрояване, предвижда се застрояване на вътрешните дворове, а дърветата трябва да бъдат садени по покривите", заяви бившият общинар от ДСБ и член на комитета за спиране на плана за района Иван Николов.

След като изслуша съображенията, главният архитект Петър Диков взе думата, посрещнат със смехове и дюдюкане, и обеща да промени плана. Той се оправда, че е заварил плана в канцеларията на градския парламент и няма нищо общо с него. Диков каза, че от професионална гледна точка не харесва нито една от здаложените идеи, но добави, че е нямал избор и е трябвало да го вкара за одобрение в СОС и регионалното министерство.

Диков все пак се опита да оправдае намеренията за събаряне на стари сгради с коментар, че в този район близо 80 процента от тях с опасни за пешеходците. Той припомни и срутването на сградата на "Алабин" преди две години, когато загинаха две момичета. Гражданското сдружение обаче показа 4 напълно реновирани стари сгради, които са предвидени за срутване.

"Не приемам този план. Няма да има проформа действия в градоустройството. Ние правим нещата не за себе си, нито за инвеститорите, правим го за гражданите. Вие си говорите с инвеститорите – не ние. Всичко се прави прозрачно", декларира Диков, което отново оживи събралите се в пресклуба на БТА около 100 жители на района.

Въпреки упорито задаваните въпроси от гражданите какво общината смята да прави в този район след като вече не приема този план, Диков не даде отговор.